Профил на област Пазарджик

Географско положение и инфраструктура

Пазарджишка област се намира в централната част на Южна България и граничи със Софийска, Благоевградска, Смолянска и Пловдивска области. Разпростира се на 4457.0 км2, представляващо 4% от общата територия на страната. Повече от половината от тази територия (57.1%) е горски фонд, 35.9 % са селскостопански фонд, 3.3 % са урбанизирани територии, 2.6 %-реки и водни площи, 0.6 %-пътна инфраструктура и 0.4 %-кариери и мини.

Транспортна инфраструктура. През областта преминава част от евроазиатския транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия Изток и Средна Азия чрез автомагистрала “Тракия”, като участък от европейския път Е-80.

Основна ж.п. линия в областта е международната ж.п. линия по направлението СЕ-70, свързваща Централна Европа с Азия, която е част от трасето на Ориент експрес.

Природна среда

Природата е красива и разнообразна. В областта се намират едни от най-красивите кътчета на България -Рила, Родопите, Средна гора, Тракийската низина. Всяко от тях притежава неповторима прелест.

Релефът на областта е разнообразен: равнинен (Пазарджишко-Пловдивското поле, представляващо западната част на Горно-тракийската низина) и планински (части от Ихтиманска и Същинска Средна гора, Западните Родопи и Рила). Най-високата точка е връх «Славов връх»-2306 м., а най-ниската 200 м. в Пазарджишкото поле.

Климатът е преходно-континентален в равнинните части, и планински в източните склонове на Рила и по високите части на Родопите.

Население

Броят на населението в Пазарджишка област е 251 300 души, от които 122 821 (48,9%) са мъже и 128 479 (51,1%) жени. По този показател областта се нарежда на 7-мо място сред останалите 28 области (3.6% от населението на страната).

Гъстотата на населението (2020) е 56,4 д/км2 при средно за страната 62,2 д/км2. Гъстотата варира от 165 д/км2 за община Пазарджик, до 7,6 д/км2 за община Батак. 

Макроикономически показатели за Област Пазарджик

По данни от 2020 г. безработицата в област Пазарджик e 5,0%. За сравнение в страната тя е 4,5%.

През 2020 г.средната годишна работна заплата за областта е 13 090 лв. (6 692 Eu).

Брутният вътрешен продукт на човек от населението през 2020 г. е 10 995 лв. (5 621 Eu). За сравнение в страната той е 8 844Eu.

Селското стопанство

Селското стопанство има много важно място в икономиката на областта, макар да формира относително малък дял от приходите от оперативна дейност. Релефът и климатът на областта предопределят преди всичко развитие на земеделието и високопланинското животновъдство.

Растениевъдство

Общата площ на земеделските земи в Пазарджишка област възлиза на 1 474 431 дка , от които обработваемите земи са с площ от 1 175 435 дка.

В Пазарджишка област се отглеждат различни видове култури от следните групи: зърнено–житни (пшеница, ечемик, ръж, царевица, ориз, овес), маслодайни (слънчоглед, рапица), технически (тютюн), зеленчуци и плодове, вкл. оранжерийни (чушки, домати, краставици, дини, пъпеши и други), клубенови (картофи), лозя (десертни и винени), овощни,  вкл. семкови, костилкови, ягодоплодни, черупкови (ябълки, круши, дюли, череши, вишни, сливи, праскови, кайсии, малини, ягоди, орехи), етерично–маслени (маслодайна роза, лавандула), фуражни (царевица, грах), медицински и ароматни (хмел и други).

Животновъдство

Влияние върху развитието на животновъдството оказват природните дадености на Пазарджишка област, нейния релеф, резултатите от растениевъдството, от което зависи фуражната база, климатът, традициите сред населението и екологичната обстановка.

Отново както и при растениевъдството могат да се разделят двата региона – планински и равнинен с техните особености и различие на видовете.

Хидромелиорации

Благодарение и на значителните водни ресурси в областта има развито поливно земеделие. Изградените поливни площи на държавни водоизточници са 502 698 декара, от тях напълно годни за напояване са 215 256 декара. Останалите могат да се използват след възстановяване на вътрешно каналната мрежа.

Изградени са оризови полета на площ от 52 000 декара, от тях около 40 000 декара продължават да са годни за оризопроизводство.

Селското стопанство в цифри

По данни на Националния статистически институт в сектора на селско, горско и рибно стопанство през 2017 г. има действащи общо 1608 предприятия. Произведената продукция също за 2017 г. е приблизително 145 млн. лв. Заетите лица в сектора са 3 676 души. Най-голям дял от произведената продукция имат следните направления:

• Зърнени и бобови растения и маслодайни семена;
• Ориз (1/3 от производството в България е в Област Пазарджик);
• Зеленчуци, дини и пъпеши, кореноплодни и грудкови;
• Черупкови,  ягодоплодни и други плодове;
• Едър рогат добитък с млечно направление;
• Отглеждане на домашни птици;
• Дърводобив.

Хранително производство в цифри

По данни на Националния статистически институт в сектора на хранителното производство в Област Пазарджик  през 2017 г. има действащи общо 219 предприятия. Произведената продукция също за 2017 г. е приблизително 232 млн. лв. Заетите лица в сектора са 2 818 души. Най-голям дял от произведената продукция имат следните направления:

• Производство и преработка на месо;
• Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия;
• Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед;
• Производство на хляб, хлебни и сладкарски изделия, бисквити, сухари и сухи сладкарски изделия;
• Производство на фуражи за селскостопански животни.

Туризъм

Възможностите, които дава областта като природни дадености, не са използвани в необходимата степен. Анализът на туристическият продукт показва, че съществуват реални условия за ски туризъм в Родопите, под връх Голяма Сютка, където снегозадържането е над 6 месеца в годината, а местността отстои на около 25 километра от Велинград – център с доказани възможности в областта на туризма.

Основен елемент от туристическия продукт е балнеолечебният туризъм. В Пазарджишка област се намират най-популярните извори на лечебна минерална вода, което е давало възможност за развитие на този вид туризъм предимно в района на Велинград, Брацигово, Белово, Панагюрище и Стрелча.

Културният туризъм до сега се е развивал на базата на богатото културно и етнографско наследство, както и исторически и архитектурни забележителности. Към края на 2021 г. местата за настаняване в Област Пазарджик са 58,  леглата са 4563 реализираните нощувки са 506 597, а през 2021 г. реализираните приходи от нощувки са 28 930 704 лв.