ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРИТЕ - ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТНА СТРАТЕГИЯ

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

НА ГОРИТЕ

2007-2017 година

Приложения

• анализ на горските ресурси,

• изводи за състоянието им и

• визия за тяхното развитие

С подкрепата на:

Българо-швейцарска програма за горите/

Фондация «Силвика”

Пазарджик

2007

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

Какво е извършено до сега?

През Юни, 2006 година Инициативна група под председателството на зам. Министъра на земеделието и горите, доц. д-р Стефан Юруков, с участието на г-н Ангел Чолаков - областен управител на област Пазарджик, представители на Българо-швейцарската програма по горите, Лесотехническия университет, Института за гората при БАН, взе решение да се стартира разработването на Областна стратегия за развитието на горите.

Консултанти и членове на Българо-швейцарската програма по горите подготвиха Наръчник за обучение по МФГП и на 27. 06. 2006 г. се проведе входящо обучение на заинтересованите страни. За обучението и участие в процеса на разработване на стратегията бяха поканени всички, имащи отношение към гората, нейните ресурси и заинтересовани за нейното бъдещо развитие. По този начин сътрудничеството по отношение на тази програма беше отворено към всички групи, имащи връзка с горите. На основата на партньорство бяха обсъдени текущи технически въпроси, бяха обменени различни гледни точки и където беше възможно, беше постигнат консенсус относно оценката на проблемите, начините за решаването им, както и за насоките на устойчиво стопанисване на горите в рамките на устойчивото развитие.

Какво е Областната стратегия за устойчиво развитие на горите?

Областната стратегия за устойчиво развитие на горите (ОСУРГ) е платформа за продължаващ социален процес, в който заинтересованите действащи лица определят бъдещата необходимост от дейности за управление, стопанисване, възпроизводство, опазване и ползване на горите.

Областната стратегия представлява дългосрочна рамкова програма, включваща три основни групи положения: безусловно приети от всички заинтересовани действащи лица, консенсус за такива, приети при определени условия, както и положения, върху които не може да се постигне разбирателство и които все още трябва да се обсъждат.

Областната стратегия за устойчиво развитие на горите (ОСУРГ) е стъпка напред към социалния консенсус по отношение на устойчивото развитие на горите в областта в икономически, екологичен и социален аспект. Стратегията е солидна основа за развитие на бъдещата горско-политическа дейност в горите на областно ниво, както и препоръка за ориентиране на дейността на всички останали участници в процеса на планиране.

Областната стратегия следва да обобщи анализи и изследвания за : сегашно състояние на горите и горския сектор; ползване на дървесина; недървесни горски ресурси; паша на домашни животни; ползване на горите от местно население; строителство в горите; биологично и ландшафтно разнообразие, защитени природни територии; социални функции на гората-туризъм и рекреация; горска промишленост; роля на държавата; човешки ресурси, образование, наука, професионално обучение, управление на информацията; участие на обществеността и НПО в управлението на горите;горския сектор и областното развитие; изпълнение на ОСУРГ; мониторинг на изпълнението на ОСУРГ; финансово, административно и организационно обезпечаване на изпълнението на ОСУРГ;

Необходимост от ОСУРГ, цел, роля и по-важни задачи

Горите на България се възприемат от българското общество като част от националното богатство и националната ни идентичност. Техните икономически, социални и екологични функции са от важно значение за устойчивото развитие на обществото и за подобряване условията на живот, особено в селските и планински райони. В голяма степен тези функции са незаменими не само в национален, но и в глобален аспект.

В резултат от политическите и икономически промени в страната след 1989 г., българският горски сектор премина в период на реформи, насочени към функциониране в условия на пазарна икономика и плурализъм на собствеността. Сложността на този преход бе предопределена и от изострената социална и икономическа обстановка, в която той протече. Поради това редица негативни промени от развитието на цялото общество и икономиката намериха своето отражение и върху горския сектор.

Обективните условия налагат създаването на ефективна система за многоцелево управление на горите и за развитие на модерна горска промишленост, което изисква нови решения. Същевременно, поетите ангажименти по редица важни международни споразумения и в процеса на присъединяване към Европейския съюз (ЕС) изправиха страната ни пред динамични глобални предизвикателства. За да отговори на тези реалности Правителството на България инициира процес по формулиранe на Национална Горска Политика и Стратегия. Процесът е широкомащабна инициатива, включваща принос от експерти, представители на различни заинтересовани групи, а и на обществото като цяло и ще даде рамката за всички по-важни решения, касаещи сектора през следващите 10 години. Обект на горската стратегия е горският сектор, включващ горското стопанство и горската промишленост - дървообработваща, мебелна и целулозно-хартиена.

Националната горска политика и стратегия се базират на основните принципи, приети от FAO, IPF/ IFF и MCPFE. Определяща роля имат принципите: широко участие на заинтересованите страни, междусекторен подход, съгласуваност с националното законодателство, интеграция с Националния план за икомомическо развитие, съгласуваност с международните задължения, инициативи и конвенции свързани с горите, партньорство при прилагането, повишаване на обществената ангажираност.

Тези принципи намират своето отражение във визията за развитие на горския сектор:

“Българската гора е национална ценност. Ресурсите на горските екосистеми запазват и обогатяват своите екологични, социални и икономически функции за подобряване качеството на живот на хората. Горите се управляват професионално, въз основа на постиженията на силно развита наука, в стабилен горски сектор, с широка обществена подкрепа, при взаимно зачитане и интегриране на интересите на всички заинтересовани страни.”

• Българското горско стопанство се развива от високо квалифицирани авторитетни и уважавани лесовъди, които предоставят качествени услуги гарантиращи устойчиво стопанисване;

• Българското горско стопанство се развива на основата на принципите за устойчиво управление на горите в условия на добре развита пазарна среда;

• Функционира стабилен, организиран и ефективен недържавен горски сектор, в който се насърчава асоциирането на малките частни горски стопанства за общо устройство и стопанисване и техни сдружения, както и горските предприемачи,

• Развива се многофункционално горско стопанство подобряващо жизнения стандарт на населението от селските райони.

Защо област Пазарджик беше избрана за пилотен проект за изработка на ОСУРГ?

Многофункционалното значение и значимостта на горите на област Пазарджик се определя от това, че те покриват 257 941 ха., което представлява 6.6% от ГФ на България. Горската площ е 55 % от площта на областта и покрива части от планините Родопи, Рила и Средна гора. Горите на областта представляват месторастения и са местообитания с голямо икономическо, екологично и социално значение. Правилното и рационално ползване на природните ресурси, тяхното опазване и устойчиво развитие са въпроси, които касаят цялото общество. Ключовият пазарен продукт от гората все още е облата дървесина. Горските функции, които получават специално внимание и оценка в обществото пък са предимно тези, които влияят върху пряката жизнена среда на всеки човек, като възможност за отдих сред природата, туризъм, или други , изпълнявани от горите, като опазване на природата, почвата, климата и питейната вода. Горите изпълняват тези си функции отчасти просто поради съществуването си, но се нуждаят също от структурни мерки в този смисъл. Именно поради тази причина, за да се включи цялото общество чрез заинтересованите и засегнати страни от управлението и стопанисването на горите се въвежда многофункционалното горско планиране.

Важен момент за правилното стопанисване на горите е въвеждането на принципа за устойчивостта, който се корени в дългите традиции на провежданото лесовъдство на територията на областта. Това се потвърждава и от изнесените данни за състоянието на горите. Съдържанието на израза “устойчиво стопанисване на горите” се променя с времето и се приспособява към социалните изисквания. Ето защо концепцията и практиките на устойчивото стопанисване на горите се развиват непрекъснато. Докато първоначално устойчивото стопанисване на горите означаваше устойчиво (равномерно) производство на дървесина, постепенно то започва да включва и други разнообразни икономически, екологични и социални функции.

Именно тази нова концепция за устойчивост е базата за разработването на Областната стратегия за устойчивото развитие на област Пазарджик.

Рамката е дадена в Министерската конференция за опазването на горите в Европа, Резолюция 1, 1993)- „Устойчивото стопанисване на горите е управляване и ползване на горите по такъв начин и в такава степен, които подържат тяхното биоразнообразие, производителност, капацитет за възобновяване, жизненост, и техния потенциал да изпълняват сега и в бъдеще съответните екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално ниво, като това не причинява вреда на други екосистеми”

Областната стратегия за устойчиво развитие на горите е едно ново начало при многофункционалното горско планиране. То е свързващо звено между многофункционалното горско планиране на общинско ниво и Националната стратегия за устойчиво развитие на национално ниво.

Областната стратегия се основава на законовите разпоредби на страната и отразява поетите международните ангажименти.

На международно ниво беше разработен ясен модел за устойчиво развитие на “срещата на върха” в Рио де Жанейро през 1992 г. - конференцията на ООН по околна среда и развитие. Тук ключова роля играят въпросите за стопанисването, опазването и устойчивото развитие на горите. Бяха проведени много срещи във връзка с прилагането на решенията, приети на конференцията и свързани с горите, и поставянето им в конкретна форма. В тази връзка бяха разработени около 150 предложения, включително концепцията за национални горски програми, като важен, международно съгласуван инструмент за прилагане на международните споразумения, свързани с горите, на национално ниво. Предложенията за действие подчертават междусекторния и динамичен характер на Националните горски програми, експресно призовавайки ключовите заинтересовани групи да се включат в тяхното разработване.

Независимо, че България вече е взела предвид ключовите елементи в Национална горска стратегия за устойчиво развитие на горското стопанство, където важна част заемат въпросите за опазване на горите и устойчиво стопанисване, в съществуващите законови документи свързани с горите тези елементи все още не са консолидирани в програма за горската политика. Една Национална горска програма или стратегия се предвижда да обедини тези елементи и да установи всякакви съществуващи пропуски. Това може да се приложи и на ниските нива на планиране-общинско и областно , за да се очертаят параметрите на горската политика в развитието на общините и областите.

Консенсусът за ролята на Областната стратегия за устойчиво развитие на горите, постигнат при разработването й представлява първата стъпка към ефективно координиране, както на общинските, така и на областните и национални действия, което е от първостепенна важност, защото тя следва да представлява база за сътрудничество в политиката за развитие в горския сектор и също да дава сигнал, че устойчивото стопанисване на горите следва да се смята за национална и глобална задача, която да се изпълнява на партньорска основа, на всички нива в държавното управление.

Основните цели и задачи на ОСУРГ се концентрират около следното:

• Устойчиво управление и многофункционално стопанисване на горите насочено към развитие на икономически жизнен и допринасящ за развитие на обществото и особено на селските райони горски сектор.

• Привеждане на целите и средствата на устойчивото развитие на горите в Областта в съответствие с тези на НГС, международните критерии и поетите в това отношение задължения.

• Създаване на условия за осигуряване на регионални, национални и международни финансови ресурси и подкрепа за развитие на горския сектор.

• На базата на съществен ресурс от гори в Областта с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции, основание за водене на мащабен дърводобив, да се търси оптимален баланс между ползването в тях, разумното управление на възобновителните процеси, отглеждането на младите насаждения, опазването, охраната и защитата на гората.

• Да се постигне най-разумно съчетание на всички полезни функции на гората, съобразено с идеята за взаимна изгода и получаване на максимални доходи от нея, но винаги подчинено на принципа за устойчивост и подпомагащи нейната биология.

Принципи за разработване на ОСУРГ

• Широк обществен консенсус за избягване на потенциални конфликти на интересите на отделни страни, относно:

• Анализ и определяне на всички съществуващи функции на гората на регионално ниво и оценка на същите в духа на очакваното от обществото перспективно развитие;

• Социално-икономическа оценка на региона, вкл. инфраструктура, потенциал за развитие на рекреационните зони, защитените природни територии, зони на приоритети за стопанисване на горите и др.;

• Оценка на рекреационната пригодност на района на областта в духа на исканията на населението и планиране на развитието на гората в посока разширяване на рекреацията, туризма и почивното дело;

• Оформяне на цялостна визия за всички функции на гората и тяхното разумно съчетаване;

• Планиране на такива мероприятия в горите, водещи до балансирана ефективност по отношение на рентабилност, устойчивост на насажденията за производство на качествена дървесина и други продукти от гората, при запазване на социалните й функции за осигуряване на заетост и поминък за местното население;

• Осигуряване на публичност на всички мероприятия, планирани и водени в горите от техните собственици и подчинени, на изискванията на действащата нормативна база, съобразно изискванията на целите, принципите и задачите на Стратегията;

• Обезпечаване на перманентен обществен контрол на изпълнението на Стратегията за дълъг период от време;

• Чрез изготвена ГИС да се онагледят перспективите за развитие на гората и въведе по-съвършена управленска система за стопанисване на горския ресурс, както и да се даде възможност за достъп на ползване на същата и от други институции.

Информационна осигуреност за разработването и поддържането на ОСУРГ

Информационното осигуряване на разработването на ОСУРГ включва:

• приетата стратегия за развитие на Област Пазарджик;

• събиране, обобщаване и анализ на данните от ЛУП, оперативно-техническата и счетоводната отчетност на РУГ и поделенията (ДЛ и ДДивС);

• данни от статистиката на Областна администрация;

• данни от статистиката и анализите на Бюрата по труда;

• разработените Планове за многофункционално стопанисване на горите на територията на общини: Ракитово, Батак, Панагюрище и Стрелча.

Информационното осигуряване на поддържането на ОСУРГ включва разработване и поддържане на бази от данни в среда на ГИС.

Критерии за устойчивост на основните елементи на ОСУРГ

Критериите за устойчивост на осъществяването на ОСУРГ ще бъдат изработени след формулирането на приоритетите за развитие, като един или група показатели, които да дават възможност за ясен мониторинг и оценка на нейното изпълнение във времето

Глава І.

Сегашно състояние на горите и горския сектор

1.1.Данни за горските ресурси, като растеж и производителност

1.1.1. Обща горска площ и % лесистост

От общата площ на Областта, възлизаща на 445 665,5 ха. 257 941 ха. са гори, което представлява 55 % от територията.

Площта на горите, като % от общата площ е най-значима в общини Велинград и Батак – по 82 % от общата площ. И в двете посочени общини горските ресурси се стопанисват и управляват от по 5 горскостопански единици /ГСЕ/.

По отношение на лесистостта на ГФ, средната за Областта е 94 %, като най-голяма е в община Велинград – 96 %, следвана от община Батак – 94 % и логично спада в останалите общини заради по-голямо участие на нелесопригодни терени , като най-ниска е в община Белово – 91 %.

Общата горска площ през последните 10 г. бележи слабо увеличение – от 255 580 ха през 1995 г., тя достига до 257 941 ха. през 2005 г., а през 2000 г. тя е била близка до сегашната - 257 975 ха.

Тези промени се дължат предимно на включени гори в Лесоустройствените проекти от Селскостопански фонд, самозалесили се пасища и други терени, а намаленията за отделни години се явяват от изключени горски площи след промяна на тяхното предназначение и предоставянето им за нуждите на други ведомства.

1.1.2. Общ запас на горите

Към 31.12.200б г. на територията на РУГ Пазарджик, респективно област Пазарджик, общият запас на всички видове гори възлиза на 57 633 674 куб.м.дървесина, което нарежда Областта на второ място в страната по този показател.

Преобладаващият дял се пада на иглолистните гори, заемащи 74,6 %, следвани от широколистните високостъблени с 16,3 % на участие.

Общо двата вида гори надхвърлят 90 %, което е показателно за тяхното качество и ги прави изключително ценни и значими за националния горски ресурс на РБ.

Трите вида малоценни и в по-голяма степен неатрактивни гори от ниския подпояс заемат общо под 10% от общия запас.

Разпределението на запаса по общини следва логиката на предходната точка и е най-голям в община Велинград – 33,3 % от общия запас, следвана от общини Батак – 27,3 % и Панагюрище – 9,7 %. Останалите общини следват в низходящ ред, както следва : Белово – 8,3 %, Ракитово – 7,4 %, общини Пещера и Брацигово /заедно/ - 7,3 % и логично накрая са общини Пазарджик, Септември и Лесичово /заедно/ с – дял 6,7 %.

Общият запас за последните десет години непрестанно нараства, като през 1995 г. е бил 47 626 165 куб. м.; през 2000 г. се е променил, достигайки 52 790 197 куб.м. и при последния отчет за 2005 г. вече е 57 633 674 куб.м. Средно общият запас на гората в областта расте с около 1 млн. куб.м. годишно, което е добър показател за устойчивост и екологосъобразност в ползването на дървесина.

1.1.3. Разпределение на площта и запаса по дървесни видове

Следвайки логиката от анализираните резултати в предходната точка, се установява, че по площ иглолистни гори заемат 60,85 % от общата горска площ и съставляват 74,6 % от общия запас.

Доминиращ дървесен вид е белият бор, заемащ 32,56 % от общата площ и 39,52 % от общия запас.

Той се следва от смърча, който има участие 16,39 % от площта и 23,57 % от запаса.

На трета позиция от иглолистните по площ следва черния бор, а по запас елата, което е следствие от изкуствено създадените сравнително млади черборови култури в ниския подпояс.

Останалите иглолистни са сумарно под 1 % и се дължат на внесени екзоти в отделни ландшафтни залесявания , като са предимно със средообразуващ и декоративен ефект.

Основните широколистни видове са също с поделено доминиращо участие по площ и запас. Букът заема 12,35 % от площта, срещу 18,01 % на дъба от общата площ на гората. Запасът на бука обаче е 16,21 % от общия запас на гората и далеч надхвърля запаса на дъба, който е едва 6,94 % от общия. Това се дължи на биологията и състоянието на високостъблените букови насаждения, които са значително по-продуктивни от дъбовите насаждения, намиращи се на територията на Областта. Останалите широколистни видове като келяв габър, цер, габър и още над десет вида следват в низходяща градация, като площно участие и запас и са с параметри, които не влияят съществено в таксационните показатели на гората. Те по-скоро имат своето значение за видовото и формово разнообразие на гората, като елемент на общото биоразнообразие в природата.

Горните показатели бележат съвсем малки колебания в последните 10 години, и не се влияят съществено във времето.

1.1.4. Разпределение на площта и запаса на горите по възраст

Разпределението на площите и запаса на горите по класове на възраст към 31.12.2005 г. са дадени в таблица №1:

таблица №1

Динамиката в разпределението на площите и запаса на гората в област Пазарджик от 1995 г. насам е с изявено намаление на дела на горите в най-младата възраст, поради рязката промяна в режима на стопанисване на гората в полза на екологосъобразното стопанисване с намалена интензивност и удължен период на възобновителните сечи. Това води до трайна тенденция на намаление на площите на ежегодните залесявания и от там общо намаление на площта на най-младите гори.

При зрелите и престарели гори / 7-ми и 8 - ми класове/ се наблюдава стабилизиране като участие по площ и запас, което е добър показател за ефективен контрол в начина на комплектоване и извеждане на ежегодните сечи.

Като общо възрастовата структура на гората е добра и предполага ритмичност в извеждане на мероприятията, гаранция за устойчивост в ползването и приходите от дърводобива.

Средната възраст на гората в РУГ Пазарджик за 2000 г. е била 58 години, а в момента е 61 години, което още веднъж потвърждава горните твърдения за нормално, балансирано екологосъобразно ползване, оптимален дял на възобновителни и отгледни сечи в ежегодните разчети.

1.1.5. Разпределение на площта по вид гора и бонитети

Разпределението на площта по вид гора и бонитети към 31.12.2005 г. е дадено в таблица №2:

таблица №2

Относно бонитетната структура на гората в областта към 31.12. 2005 г. може да се отчете, че в площно отношение е най-голяма за втори бонитет, следвана в почти равни дялове на трети и четвърти бонитети. Сравнително по-малък дял се пада на елитните насаждения от първи бонитет.

Динамиката на измененията в бонитетната структура на гората за последните 10 години е изключително с благоприятна тенденция. Намаляват относителните дялове на 3- ти и 4 – ти бонитети за сметка на 1- ви и 2- ри, което е още един добър атестат за възможностите и растежния потенциал на гората и начините за нейното оптимално лесовъдско стопанисване. С въвеждане на природосъобразните системи на възобновителни сечи с приоритетно естествено възобновяване, намалена интензивност и удължен възобновителен период се запазват едни от най-продуктивните насаждения за по-дълго време на корен и се използва техния възобновителен потенциал да дадат надеждна нова генерация.

Извеждането на отгледните сечи във всички фази и възрастови групи също допринася чувствително за повишаване на бонитета и подобряване на общото им състояние.

Най-непродуктивните гори от 5- ти бонитет са почти без промяна в площите за периода.

Средният бонитет на гората е 3 – ти, сумарно за всички видове гори на Областта за периода.

Единствен проблем за в бъдеще тази тенденция да се запази ще бъде потенциалната достъпност на ГФ за ползване и състоянието на горско-пътната мрежа, за да се извеждат лесовъдските мероприятия по цялата горска територия равномерно, съгласно разчетите на Лесоустройствените проекти.

1.1.6. Разпределение на площта по групи гори

Разпределението на площта по групи гори към 31.12.2005. е дадено в таблица №3:

таблица №3

Групата гори с дърводобивни и средообразуващи функции към 31.12. 2005 г. заема 65 % от площта на гората и съставляват 63 % от общия запас. Това е гаранция за мащабен дърводобив и не случайно ползването в РУГ Пазарджик традиционно е най-голямо по обем за страната. Това не изключва факта, че тези гори изпълняват и средообразуващи функции.

В динамика това съотношение през 1995 и 2000 г. е било с 1 % по площ и 3 % по запас по-малко за групата гори с дърводобивни и средообразуващи функции.

Оставащите 35 % по площ и 37 % по запас са гори със специални функции, в които се водят сечи с намалена интензивност и същите изпълняват редица други функции, свързани с подобряване на екологичната среда, водите, спиране на ерозионните процеси и др.

Тревожно е положението със вододайните зони, тъй като нито една вододайна зона на населените места няма проект за “Санитарно охранителните зони” съгласно Наредба № 3 на Министерство на здравеопазването. Необходимо е областната управа да въздейства на общините за ускоряване процеса на проектиране. С обявяване на Санитарноохранителните зони на източниците за питейно-битово водоснабдяване се очаква площта на защитните гори да нарасне с нови 15 000 ха.

Подобна структура на групите гори по функции е оптимална, предвид възможностите на гората в Областта до момента.

С влизането на страната ни в ЕС и реализацията на подписаните споразумения за обособяване на допълнителни екологични зони в Западните Родопи по Програма “Натура – 2000, в следващите 5 – 10 години може да се очаква значително увеличение на територията на горите със специални функции за сметка на тези с дърводобивни и средообразуващи функции , защитените природни територии и зоните с висока консервационна стойност.

За подобряване на състоянието на гората и за нейното устойчиво стопанисване и ползване, РУГ Пазарджис, съвместно с Лесотехнически университет София по различни програми, извършва задълбочени проучвания за въвеждане в практиката на “Изборна форма” на стопанисване на гората. Проведените на този етап проучвания показват, че подходящи за тази система са около 10 % от горите, или около 25 х.ха.

Средната пълнота на гората като цяло е 0.69, което е добър показател, като за отделните класове на възраст варира в сравнително малки граници. За зрелите и престарели дървостои – 0.55, 0.56 до над 0.70 за младите гори, което е логично и е атестат за добра дългогодишна дейност по стопанисване и ползване на горските територии.

1.1.7. Таблица на средните таксационни показатели на горите за последните ЛУП за поделенията и РУГ Пазарджик като цяло

Таблица № 4

Изводи

• Горите на територията на Област Пазарджик се характеризират със следните по-важни показатели:

• Обща площ от близо 258 хил.ха, което е 55% от територията на Областта;

• Запасът на горите е близо 58 млн.м³, от който 75% е в иглолистни гори, 16% в широколистни високостъблени и 9% в нискостъблени и издънкови гори;

• Общият прираст на горите е 788 хиляди куб. м. , при повишаваща се средна възраст на горите (от 58 г. през 2000 г. до 61 г.през 2005 г.) и запазване на тяхната производителност - средният бонитет е трети;

• С дърводобивни и средообразуващи функции са обособени близо 65 % от горите на Областта, а останалите 35 % са гори със защитни , рекреационни функции и гори в защитени територии;

  • Динамиката на изменението на основните показатели на горите е доказателство за устойчивото им стопанисване в последните 15 г.

  • Разпределението на горите по предназначение и функции гарантира успешно съчетаване на мащабен дърводобив с другите специални функции на горите, възможности за стабилизиране, развитие и увеличение на дивечовите запаси и успешно водене на туризъм, рекреация и почивно дело.

Визия за периода 2007 – 2017 г.

• Опасността от ерозиране на пустеещите земи и изоставените земеделски земи налагат те да бъдат залесени, в резултат на което общата площ на горите се очаква да нараства, за сметка на общинските и частни земи.

• Би следвало да се очаква при запазване на досегашния модел на стопанисване на горите благоприятната тенденция на увеличаване на запаса на горите да продължи през следващите 10 – 15 години;

• В резултат на прилаганите лесовъдски въздействия в горите се очаква да се запази и увеличи продуктивността им ( увеличаване на бонитета, пълнотата, средната възраст и средния прираст на хектар);

• Досегашният модел на разпределение на горите по предназначение ще се променя в посока на многофункционално стопанисване на горите, което наред с дърводобива ще предостави възможности за устойчиво развитие на туризъм, рекреация и почивно дело в общините.

1.2.Управление на горите

1.2.1. Разпределение на площта на горите по собственост

В таблица № 5 е дадено разпределението на горите към 31.12.2005 г.

таблица № 5

От горните данни е видно, че в Областта преобладаващ дял заемат горите на ДГФ, които в голямата си част са иглолистни. Към държавната собственост гори принципно могат да се отнесат и тези, управлявани от МОСВ и Учебно-опитното горско стопанство – Юндола.

На втора позиция като площ и запас са възстановените общински гори, които също в преобладаващата си част са иглолистни.

Всички останали видове собственост на гори са сумарно около 2,5 % по площ и едва 1,46 % по запас и са със символично участие.

1.2.2. Структура на управление на горите

Административното управление на горите на областта е поверено на 14 поделения на РУГ Пазарджик / 7 бр. Държавни лесничейства – Батак, Белово, Панагюрище, Пазарджик, Пещера, Селище и Чехльово и 7 бр. Държавни дивечовъдни станции – Алабак, Беглика, Борово, Ракитово, Родопи, Чепино и Широка поляна.

Учебно-опитните гори на Лесотехническия университет се стопанисват и управляват от УОГС – Юндола.

Управленските структури по общини са групирани в следващата таблица :

Таблица № 6

През 1995 год. държавните лесничейства (ДЛ) и държавните дивечовъдни станции (ДДивС) са съществували, като Горски стопанства (ГС).

През 1999 год. горските стопанства се преструктурират в Държавни лесничейства.

През 2001 год. на основание Заповед на Началника на НУГ - София ДЛ Борово, ДЛ Беглика се преобразуват в ДДивС и се създава нова структурна единица ДДивС" Чепино" на оснавание Заповед №75/20.02.2001 год., на Началника на НУГ - София, като взема част от територията на ДЛ Велинград и ДЛ Чехльово.

През 2002 год., считано от 02.05.2002 год. ДЛ" "Ракитово" , ДЛ Широка поляна" и ДЛ "Родопи" на основание Заповед на началника на НУГ - София се преобразуват в ДДивС.

През 2003 год., считано от 09.01.2003 год. на основание Заповед №796/02.09.2002 год.на Началника на НУГ - София ДЛ Велинград се преобразува в ДДивС"Алабак".

Изводи

• Структурата на управление на горите не се е променила през последните десетилетия;

• През последните 10 години има промяна в структурата на собствеността, като площта на недържавните гори е около 13%;

• Компактна недържавна собственост гори има в общините Белово, Пещера и Панагюрище.

Визия

• Промяната в структурата на собствеността изисква търсенето на нови форми на управление на недържавните и оптимизиране на управлението на държавните гори;

• Неприключилият процес на възстановяване на собствеността на горите, както и възможностите за създаване на нови гори извън държавния горски фонд ще доведе до увеличение дела на недържавните гори;

1.3. Лесокултурна дейност

От 2000 год. изпълнението на лесокултурните дейности се възлага на фирми.

През същата година е приета Инструкция №3/04.02.2000 год. за условията и реда за възлагане на лесокултурните дейности в горите и земите от ГФ, по която инструкция е възлагано изпълнението на лесокултурните мероприятия на фирми.

През 2002 год. с приемането на Инструкция №5 от 15.03.2002 год. за условията и реда за възлагане изпълнението на лесокултурните дейности се отменя действието на Инструкция №3.

През 2005 с приемането на Наредба №2 за условията и реда за възлагане изпълнението на дейностите по възпроизводство на горите в ДГФ от 11.01.2005 год., се отменя действието на Инструкция №5.

През 2003 г. стартира Националната програма „ Възобновяване и опазване на Българската гора”, която е част от Националната програма „ От социални помощи към трудова заетост”. С нея се даде възможност на част от бюджетните средства на МТСП да се изразходват за възстановяване на гората и се финансираха част от мероприятията в горския сектор. През същата година по програмата са изпълнявали своята ЛКД единадесет от поделенията на РУГ – Пазарджик, през 2004 г. – 11 поделения, през 2005 г. – 10 поделения.

1.3.1. Разсадниково производство

В периода 2000 -2005 година производството на фиданки в горски разсадници бележи ръст в първите три години от периода. При 9 790 хил.бройки през 2000 година до 10 944 хил. бройки през 2002 година. Наблюдава се известен спад през последните три години, което би могло да се дължи на различните нужди от залесителен материал.

Например през 2005 година те стават 8899 хил. бройки. През шестгодишния период са закрити разсадниците в ДДС „Беглика” и ДДС „Широка поляна”. Производството на фиданки за тези две поделения е прехвърлено към други разсадници. Като причина за това може да се посочи късия вегетационен период, поради голямата надморска височина .

Поради намаляващия обем на залесителните мероприятия, намалява и производството на фиданки за залесяване, което е основното предназначение на държавните горски разсадници. По тази причина ще се освободят годни за производство площи в размер на 138 дка в 11бр. разсадника от общо 22 бр. разсадника с обща площ 760 дка. За недопускане намаляване на заетите в разсадниковото производство квалифицирани работници и оползотворяване на наличната материална база е необходимо в освободените площи да се организира производство на друг вид посадъчен материал, съгласно Наредба № 29 от 2005 г. Това предполага, че във всеки разсадник с по – голямо количество свободни площи, според почвените и климатични особености може да се организира производство на декоративни и облагородени фиданки, да се създават плантации за производство на коледни елхи или арония, да се обособят дендрариуми, семепроизводствени градини, маточници и производство на фиданки за залесяване в селските райони и др.

1.3.2. Семесъбиране

През анализирания период натурите в тази дейност през отделните години са доста различни, като от 3 296 кг през 2000 година те достигат до 11 653 кг през 2003 година.Различните стойности се дължат първо на необходимостта от семена за производство на фиданки, второ на различното семеносене през годините. Като трета причина може да се посочи и необходимостта от попълване на резерва от семена в ГСС.

1.3.3. Залесяване

През първите три години от периода дейността залесяване бележи спад, като от 4 795 дка през 2000 година те стигат до 3 490 дка. през 2002 година. През следващите две години се наблюдава покачване до 4 712 дка през 2004 година и отново спад през последна година на периода до 2 907 дка. Причините за това са следните:

• добро естествено възобновяване в някои от предвидените площи за залесяване след окончателна фаза на възобновителни сечи

• неизвършените залесявания в показателя реконструкции поради неосвобождаване на площите , големия процент нелесопригодност на терените

• затрудненото финансиране на дейността

1.3.4. Попълване на горски култури

Натурите по съответната дейност през целия шестгодишен период се движат равномерно около 1 400 дка, като изключение правят през 2001 година , когато нарастват почти два пъти и половина - до 3 603 дка. Това се дължи на глобалното затопляне , предизвиканите от това бедствия и съответно нарастване на нуждата от попълване на културите.

1.3.5. Отглеждане на горски култури

Натурите по тази дейност бележат спад в началото на периода от 22 156 дка през 2000 година до 14 309 дка през 2002 година. В края на шестгодишния период се забелязва покачване , като през 2005 година те са 20 879 дка. Сред причините за промените на натурите в годините могат да се посочат :

• различните схеми на отглеждане

• затрудненото финансиране на дейността

1.3.6. Почвоподготовка

Натурите по тази дейност също бележат неравномерни стойности през разглеждания период, като от 3 420 дка през 2000 година достигат до 4 855 дка през 2003 година и отново спадат до 2 381 дка през 2005 година. Като причини биха могли да са посочат споменатите вече и при други лесокултурни дейности:

• добро естествено възобновяване в някои от предвидените площи за залесяване след окончателна фаза на възобновителни сечи

• неизвършената почвоподготовка в показателя реконструкции поради неосвобождаване на площите , големия процент нелесопригодност на терените

• затрудненото финансиране на дейността

1.3.7. Маркиране

Маркирането през разглеждания период се влияе силно от начина и размера на финансиране. В годините с рестриктивни ограничения на средствата в голяма степен то е извършвано със служителите в горските структури Като такава година може да се посочи 2002, когато маркирането е в рамките на 273 909 куб. м. при средна стойност на дейността за останалите години от периода от порядъка на 510 000 куб. м.

1.3.8. Отглеждане на млади насаждения – осветления , прочистки

Натурите по тази дейност са с най –високи стойности в средата на анализирания период. През 2003 година достигат до 6 836 дка.

Спадът му в края до 1 845 дка се дължи основно на затрудненото финансиране и проблемите с работната ръка по НП.

1.3.9. Минерализовани ивици

Натурите през периода са с различни стойности. През 2000 година те са 101 065 линейни метра, като се движат в положителна посока и достигат до 191 922 линейни метра през 2005 година.

На база изложеното дотук следва логичния извод, че съотношението между залесителните дейности спрямо естественото възобновяване и неговото подпомагане ще се промени в полза на второто.

Това е следствие от преориентацията на лесовъдските системи за ползване в горите през последните десетина години в полза на природосъобразното стопанисване на гората и рефлектира в редуциране на ЛКД като цяло - намаляване на годишните планове за залесяване, попълване на горски култури, почвоподготовка и отглеждането на горските култури.

1.3.10. Лесокултурна дейност, извършвана в общинския горски фонд :

Залесяване

При предвидени по ЛУП - 3 963 дка за периода 2000 – 2005 г. са изпълнени 459 дка или 12 % от предвижданията

Попълване на горски култури

Извършено е попълване на горски култури върху 336 дка.

Отглеждане на горски култури

Отгледани са 4 899 дка горски култури.

Почвоподготовка

При предвидени по ЛУП - 3  173 дка за периода 2000 – 2005 г. са изпълнени 505 дка или 16 % от предвижданията

Маркиране

Извършено е маркиране на 87 549 м³ стояща маса при предвидени 199 005 м³ .

Отглеждане на млади насаждения – осветления , прочистки

При предвидени 9 145 дка не са отгледани нито един декар.

Минерализовани ивици

При разчет 616 000 л.м. са изпълнени 55 000 л.м или 9 %.

От изложеното до тук е видно, че Лесокултурната дейност в общинските гори е крайно незадоволителна, като епизодично са изпълнени някои мероприятия на около10% от предвижданията на ЛУП, а други изобщо не се правят. Това е сериозна предпоставка за влошаване на състоянието на тези гори , ако на се вземат навременни мерки .

Изводи

ЛКД в държавните гори се характеризира със следните по-важни

показатели :

• Ежегодният обем на залесяванията в държавния горски фонд намалява от близо 5000 дка. през 2000 г. до 3000 дка. през 2005 г., като тази тенденция на намаляване на залесяването в ДГФ ще се запази в следващите години;

• Областта разполага 22 бр. горски разсадници с обща площ 760 дка.; Системно намаляване на залесяванията като площ в ГФ за сметка на естественото възобновяване на зрелите гори освобождава производствени площи в размер на 138 дка. в 11 бр. от горските разсадници; те са публична държавна собственост и се нуждаят от промяна на техния статут;

• Отглеждането на горските култури през периода се движи от 14 000 до 22 000 дка., като основна причина за тяхното намаление е затрудненото финансиране;

• Площите на отглеждането на млади насаждения в ДГФ намаляват трикратно през периода и достигат до 2 000 дка. годишно, като основна причина са финансовите ограничения, наложени от НУГ;

• Поддържането на минерализовани ивици от 100 хил.л.м. през 2000 г. се увеличава двукратно до 2005 г.;

• Има голяма динамика в развитие на поднормативната база, регламентираща финансиране и водене на ЛКМ, което е за сметка на качествени показатели, води до несигурност и не стимулира хората, отговорни за тяхното провеждане;

Проблемите в общинските гори се групират около

• В недържавните гори засега не се извършва залесяване, като основна причина е липсата на средства и липса на мотивация за водене на ЛКД;

• трудно вземане на решения от Общинските съвети за изпълнението на ЛКД се обяснява с неразбирането на неотложността за извършване на ЛКД и предимно консуматорска насоченост на плануваните мероприятия с акцент единствено ползването на дървесина;

• Недостатъчна компетентност на ръководства на общинските горски структури и недобрата организация на ГС мероприятия, съчетана с проблеми с финансирането, породени от постоянен недостиг на средства в общинските бюджети;

Визия за периода 2007 – 2017г.

• Може да се очаква увеличение на залесяванията извън ДГФ за сметка на пустеещите и изоставени земеделски земи;

• Във връзка с намаленото залесяване и производство на посадъчен материал се изисква оптимизиране на разсадниковото производство, което ще наложи да се промени статута на част от площите и се използват за други цели на горския сектор;

• Потенциал за увеличаване обема на отгледните мероприятия може да се очаква в недържавните гори, които са евентуални получатели на финансово подпомагане по линия на европейските програми;

• Потенциал за увеличаване обема на противопожарните мероприятия може да се очаква поради завишените изисквания за превантивни действия, залегнали в Националната стратегия за борба с горските пожари;

• Използване на всички правомощия на закона за налагане на навременно извършване на всички планувани ЛКМ в недържавните гори от структурите, които ги стопанисват и собствениците;

1.4. Защита, охрана и контрол в горите

1.4.1. Защита на горите

По отношение на защитата на гората от вредители на територията на РУГ Пазарджик се водят системни ежегодни мероприятия, струващи между 5 и 10 хиляди лв. през последните години.

Основните вредители са боровата процесионка по боровите насаждения, листоврътки и педомерки за дъбовите гори от долния подпояс. При мащабни нападения се прилага епизодично и авиоборба, което е изключително скъпо мероприятие.

За разсадниковото производство се прилага системна химична борба с кореногризещи – смърчов коренов хоботник, ларви на майски, юнски и юлски бръмбари и др.

В последните години се наблюдават слаби градации на гъбни заболявания в иглолистните култури.

Като цяло общото здравословно състояние на гората в района на РУГ е добро и няма мащабни каламитети от вредители и болести.

Изводи

• Независимо от общата констатация за доброто здравословно състояние на горите в района на РУГ , лесозащитните меропроятия в ДГФ са били предварително планирани и извършвани в зависимост от констатираното състояние на гората, установената динамика в развитието на отделните насекомни и гъбни вредители от ДЛ , ДДС и РУГ.

• Съществуват изолирани пропуски или закъснение при установяването на необходимостта на Лесозащитни мероприятия и воденето на превантивни действия в горите;

Визия за периода 2007 – 2017 г.

• Отчитайки глобалните климатични промени може да се очаква динамика в развитието на някои насекомни и гъбни вредители;

• Наложително е РУГ и /ДЛ, ДДС да повишат ефективността и качеството на водене на Лесозащитните мероприятия;

• Във връзка със завишените изисквания, които ще бъдат поставени от ЕС, наложително е да се повиши капацитета на кадрите , които се занимават и носят отговорност за лесозащитната дейност на територията;

• Намиране на финансова подкрепа и решаване на всички проявили се проблеми за подобряване състояние и охраната на горите;

• Налагане на ангажименти към горската наука за решаване на проявили се фитосанитарни проблеми и финансиране на мащабни мероприятия за тяхното отстраняване с методическата помощ на специализираните служби по растителна защита;

• Повишаване знанията на гоския персонал и недържавните собственици на гори за компетентно водене на превантивни мероприятия, свързани с фитосанитарното състояние на гората;

• За подобряване качеството на провеждане на лесозащитните мероприятия е наложително да се търси постоянно съдействие от експертите на Лесозащитна станция – Пловдив за изясняване на причините, вредителите и предпремането на бързи мерки за справяне с проблемите;

1.4.2. Охрана на горите

Контролът и охраната в горите на РУГ-Пазарджик се осъществява върху площ от 245,5 ха. Образувани са 7 бр. ДЛ и 7 бр. ДДивС, в които са обособени 44 ГСУ и 178 ОУ. Назначени са 44 ст. лесничеи, 178 горски стражари и 23 ловни стражари. На територията са създадени 9 бр. постоянни КГП и 4 бр. временни, на които дежурят 47 горски стражари, от тях 40 бр. към РУГ-Пазарджик.

Постоянните КГП са включени в „Система за контрол и наблюдение върху движението на обли и преработени дървени материали. Тя започна официално да функционира от 01.10.2004 г. От общо 9 постоянни КГП са обхванати 8, а именно: Пещера, Превала, Варвара, Белово, Ракитово, Чепино, Лъджене и Сърница. Всички служители на ПГС към РУГ са преминали курсове за работа с тази система. Системата дава следните възможности:

• видеонаблюдение и запаметяване на записи по всяко време на денонощието на преминали през КГП транспортни средства;

• електронна обработка на данните от документите, придружаващи дървесината и други горски продукти;

• изработване на различни видове справки за преминалите през КГП дървени материали по видове, количества, собственост, направление и други;

• възможност за бърза обработка на данни за насрещни проверки, маркетинг и проучване на пазара и други;

• невъзможност за преминаване на въведен един път документ;

• бърз контакт между служителите на КГП, РУГ и РДВР-Пазарджик, като връзката е безплатна;

• позволява пряк контрол върху служителите на КГП.

Към РУГ са сформирани 9 екипа ПГС, в които работят 33 горски стражари оборудвани съгласно Указания за организацията и дейността на горската и ловна стража, охраната и контрола (УОДГЛСОК) в горския фонд.

В резултат от дейността по охрана на горите, дивеча и рибата за периода 2001 г. – 31.12.2005 г. са съставени 11 630 бр. актове за установяване на административни нарушения (АУАН). Броят по години е както следва: 2001 г. – 3 086 бр.; 2002 г – 3 067 бр.; 2003 г. – 1 859 бр.; 2004 г. – 2 121 бр. и за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. – 1 497 бр.

Тенденцията към намаляване се дължи на следните причини:

• промени в нормативната база;

• провеждане на специализирани акции с НС „Жандармерия” и НС „Полиция”;

• засилване контрола върху служителите;

• активизиране дейността на прокуратурата;

• ангажиране на част от безработните в дърводобива и ЛКД;

• драстично завишаване броя на проверките на МПС, цехове, ловци и риболовци;

След провеждане на среща с Апелативна прокуратура - гр. Пловдив през 2004 г. и Районна прокуратура – гр. Велинград през 2005 г. се налага практиката да се излиза със становище за образуване на наказателно производство. Постепенно в РУГ-Пазарджик налагаме практиката за образуване на бързо полицейско производство, като за 2005 г. по тази процедура са осъдени 8 нарушители.

За периода 2001 г. – 31.12.2005 г. са издадени 9 734 бр. НП за сумата от 3,52 млн.лв. Положителна е тенденцията към намаляване броя на отменените НП към обжалваните. Тук е мястото да се спомене, че събираемостта на наложените санкции по НП е много малка, за РУГ-Пазарджик е 3 % , което от своя страна е един от основните проблеми за охраната. В тази насока с оглед повишаване на административно наказателното производство чрез по-голяма събираемост на сумите, следва да бъдат обсъдени и въведени механизми между компетентните институции и да бъдат прокарани законодателни промени.

На територията на РУГ-Пазарджик са създадени областен консултативен съвет и местни консултантски съвети на основание чл. 1, ал. 2 от Правилника за дейността на консултантски съвети по охрана на горите, дивеча и рибата. През последните 1-2 години оперативно се провеждаха срещи между членовете.

За по-голяма ефективност на консултантски съвети е необходимо да се свикват по-често заседания (чл. 7, ал. 1 от Правилника за дейността на КС).

Броя на съставени актове за нарушения по ЗЛОД и ППЗЛОД през последните пет години варира от 10 до 18 бр., което не показва реално обстановката. Контрола по опазване на дивеча не е на необходимото ниво. Нарушителите по лова са много добре екипирани и подготвени, което прави трудно тяхното залавяне. Залавянето на бракониери по лова е по-рисковано от залавянето на бракониери по незаконна сеч.

Изводи

• Въведена е Пилотна система за контрол и наблюдение върху движението на обли и преработени дървени материали на КГП, даваща следните възможности:

• бърза обработка на данни за насрещни проверки;

• събиране на база данни за движението на дървените материали и суровини от горите;

• за маркетингови проучвания и др.;

• за контрол и невъзможност за преминаване повече от един път на материали с въведен в системата документ;

• за бърз и ефективен контакт между служителите на КГП, РУГ и РДВР-Пазарджик;

- позволява непрекъснат контрол върху служителите на КГП и служителите, експедиращи материалите от временните складове;

• Установява се недостатъчно кадрово обезпечаване на охраната в ДЛ/ ДДС;

• Липсва качествена нормативна основа и промяна в политиката по повишаване събираемостта на наложените санкции;

• Необходимост от повишаване социалния статус на служителите в горите;

• По-голямата част от автомобилния парк и техническата снаряженост на горската стража са морално и физически остаряли;

• Контролът по сечта, извоза и транспорта на облите и фасонираните материали чрез сегашния начин на маркирането им е неефикасен и морално остарял;

Визия

• Необходимост от повишаване изискванията и контрола върху служителите по горите;

• Поддържане и доразвивене на системата за контрол и наблюдение на КГП;

• Засилване контрола върху ръководствата на ДЛ и ДДивС;

• Повишаване капацитета на служителите по охраната в горите с цел по-добра ефективност и качество на тяхната работа;

• Разработване и прилагане на нова данъчна политика водеща до повишаване на събираемостта на наложените глоби и санкции за нарушенията в горите;

• Повишаване на социалния статус на служителите в горите и оборудването им със съвременни технически и комуникационни средства;

• Повишаване на обществената и медийна подкрепа на служителите от горската стража при изпълнение на служебните им задължения;

• Въвеждане на нови и съвременни методи за отбелязване дърветата за сеч, маркиране на облите и фасонирани материали, въвеждане на възможности за електронна обработка на съпровождащите документи по сечта, извоза, транспорта и преработката на добитите суровини ;

• Необходими са генерални промени в законодателството и горската политика за утвърждаване на ефективни постоянни инструменти и мерки за налагане на обществена закрила на горите;

• Ясно да се формулират и разделят правата и отговорностите на държавната горска администрация и ловните сдружения, които следва да си изпълняват задълженията по ЗЛОД и ППЗЛОД;

• Подобряване координацията между ЛРД и РУГ-Пазарджик

1.4.3. Анализ на факторите и причините за възникване па пожарите

1.4.3.1. Предпоставки (условия) за възникване на горски ножари

По данни от ЛУП, горите в РУГ - Пазарджик са разпределени в 2 класа по пожарна опасност както следва:

Таблица № 7

Високият процент - 81.27 на I клас на пожарна опасност се дължи на наличието на много иглолистни гори на територията на РУГ - Пазарджик - например ДДС „Широка поляна", ДДС „Родопи", ДДС „Беглика" и др. Трябва да се упомене, че в районите със 100 % първи клас на пожарна опасност са с най-малко пожари и най-малко обгоряла площ, което се дължи на : - по-дълго задържане на снежната покривка, наличието на зелена трева, отдалеченост от обработваеми земи и наличието на валежи. Площите в ДЛ „Пазарджик", ДЛ Панагюрище" и ДЛ „Белово" са с по-нисък процент на първи клас пожарна опасност, но броят на пожарите и количеството на обгорялата площ са по-големи, което се дължи на:

• Дългият период на засушаване, паленето на пасища преди настъпване на пролетния сезон и др.Наличието на вилни райони в близост до ГФ

• Концентрация на туристи през летния сезон около язовирите (яз.Батак, Доспат, Тополница и др.), курортите, както и многото гъбари.

• Наличие на обработваеми земи в близост до ГФ

• Непочистени сервитути по републиканската пътна мрежа на територията на РУГ.

• Паленето на отпадъци по сметищата

1.4.3.2. Причини за възникване на пожари

2.1. Причини за възникването на пожари през последните 5 години са следните: 61 % по неизвестни причини, 26 % - неспазване на противопожарните правила, 28% умишлено, 5% по небрежност и други.

Таблица №8

Положителен е фактът, че за периода 2000 г. – 2005 г. се констатира тенденция за намаляване на броя на пожари и на обгорялата площ - от 182 броя (21 218дка) през 2000 г. до 11 броя (914дка) през 2005 г.

Изводи

• Горите на територията на РУГ Пазарджик са с висока степен на пожароопасност ; 81.27 % от площта на горите са I клас на пожарна опастност, което се дължи на високия процент ( 60,8 % ) иглолистни гори;

• Констатира се основно като главна причина за възникване на горски пожари, че са опожаряване на земеделски земи по границата с ГФ, палене на нерегламентирани сметища и непочистени сервитутни ивици около републиканската и общинска пътна мрежа;

• Констатира се изхвърляне на леснозапалими материали и отпадъци около вилните зони, урбанизираните горски територии и сезонните палаткови лагери, което увеличава потенциалната пожарна опасност;

• Досега прилаганата система за наблюдение на териториите за пожари, чрез назначаване на пожаронаблюдатели, както и вземаните превантивни мерки ( връчване на ПП декларации, изграждане на наблюдателни кули и др.) са остарели и неефективни;

Визия

• Стриктно изпълнение по обем и качество на заложените в ЛУП и Противопожарните планове мероприятия за засилена превенция срещу горските пожари;

• Обезпечаване със съвременни технически средства за придвижване и гасене на горски пожари;

• Планиране и реализация на подходяща инфраструктура за борба с горските пожари ( ПП депа, достъп до места за зареждане с вода, хеликоптерни площадки и др.);

• Въвеждане на строги правила за регламентиране на стопанисването на земеделски земи, сметища, сервитутни ивици и др., както и ефективно прилагане на санкции срещу нарушители;

• Въвеждане на стриктни правила за управление на отпадъците в урбанизираните горски територии;

• Включване на област Пазарджик в системата за превенция и ранно откриване на пожари, съобразно изискванията на Европейската информационна система за горските пожари;

1.4.4. Вътрешен контрол на дейностите в горските структури

Една от основните функции на Регионалното управление на горите – Пазарджик, вменена му от Закона за горите в чл.23 ал.1, е да осъществява контрол върху държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции в определения му район.

Това правомощие РУГ – Пазарджик осъществява преди всичко чрез извършване на комплексни проверки на всяко лесничейство и дивечовъдна станция, които се провеждат веднъж на две години. Комплексните проверки се провеждат от комисия, назначена от Началника на РУГ, в чийто състав се включват освен експерти – лесовъди, още и главния счетоводител, гл.експерт “Горска икономика и човешки ресурси” и юрисконсулта при РУГ. Със заповедта си , Началника на РУГ определя времето, през което следва да бъде извършена комплексната проверка с начален и краен срок. Комплексните проверки се извършват по план, утвърден от НУГ – София и тяхната основна цел е да се обхване и подложи на контрол цялата дейност на държавното лесничейство/дивечовъдна станция. Констатациите от проверките се отразяват в подробен протокол, в който се дават и конкретни указания и препоръки по отстраняване на допуснатите пропуски и нарушения, в това число и с регламентиране на сроковете, в които същите да бъдат отстранени.

Другата категория проверки, чрез които РУГ – Пазарджик контролира дейността на ДЛ и ДДС е чрез извършване на тематични проверки, тоест проверки по изпълнението на конкретна дейност или задача, възложена на лесничейството / дивечовъдната станция. През 2006 г. например такава тематична проверка бе извършена на всички поделения, на чиято територия са регистрирани дървопреработватели, като целта на проверката бе да се установи спазени ли са от ДЛ/ДДС изискванията за надлежното регистриране на преработвателите на дървесина.

Третата категории проверки се извършват инцидентно, по повод постъпили жалби, сигнали и предложения на граждани и организации до РУГ – Пазарджик, до НУГ – София или до други държавни органи.

Изводи

• Създадена е организация за водена на вътрешноведомствен контрол на дейностите в Горскостопанските единици;

• Наблюдават се изолирани случаи на принизен контрол и формално провеждане на шестмесечните ревизии на охранителните участъци и съвещанията по охраната на гората;

• Не се правят задълбочени анализи на събраната информация от шестмесечните ревизии, което води до неефективни и неправилни персонални оценки за работата на горската стража и липса на качествени препоръки за подобряване на дейността;

Визия

• Да се създаде съвременна система за осъществяване на вътрешноведомствения контрол и завишаване изискванията към служителите в горите;

• Въвеждане на нова система за персонална отговорност и отчетност на изпълнение на трудовите задължения и атестация на служителите;

• Въвеждане на периодична оценка на ръководните кадри на ГСЕ и мандатност на заеманите длъжности на конкурсна основа;

Глава ІІ.

Ползване на дървесина

2.1. Разпределение на ползването по видове сечи

Обобщените данни в два варианта към 31.12. 2005 г. са следните :

Таблица № 9

Таблица № 10

От получените данни е видно, че за 2005 г. общо за РУГ Пазарджик отгледните сечи се изпълняват в изключително висок процент спрямо предвиденото по ЛУП. Това се дължи на нормализиране на потреблението на дребноразмерна преобладаващо иглолистна технологична дървесина от отгледните сечи, предназначена за ФХ “Стамболийски”.

Относително високото неизпълнение на процента на възобновителните сечи се дължи на факта, че в голямата си част се касае за насаждения в затворени басейни, труднодостъпни и с изключително лошо състояние на пътната мрежа. Тя в последните 6-7 години е оставена на капризите на природата.

Общото ползване през 2005 г. е 85,6 % от предвиденото по ЛУП и е предпоставка за устойчивост и добри възможности за трайно ползване в рамките на биологичните възможности на гората.

Процентите на реалното ползване спрямо предвижданията на ЛУП през 2000 г. са били с преобладание на възобновителните сечи – изпълнявани над 82 %, срещу близо 74 % на отгледните сечи.

Ползването през 1995 г. е било пак в по-големия си процент в отгледните сечи – 90,7 % срещу 51,7 % във възобновителните сечи.

Общото ползване през посочените три ключови години се движи от 80 % през 1995 г., до 78,3 % през 2000 г. и достига 85,6 % през 2005 г. Колебанията са в малки граници, но винаги под предвижданията на ЛУП, респективно под биологичните възможности на гората като цяло.

По-важен обаче е въпросът дали то е равномерно по цялата територия на гората и навременно ли е извеждането на определените сечи, след като проблемът с достъпността и състоянието на горско-пътната мрежа не се решава глобално за отрасъла горско стопанство и дърводобив.

2.2. Разпределение на ползването по видове гори

Обобщените данни към 31.12. 2005 г. са следните :

Таблица № 11

Изпълнението на ползването по видове гори е приоритетно и в по-висок процент в иглолистните гори, които са преобладаващите.

По отношение на търсенето и пазара на широколистната строителна дървесина (особено дъбовата) в последните години настъпиха сериозни катаклизми, които не стимулират нейното усвояване – закриването или ограничаване на дейността на минната и въгледобивната промишленост. Това насочи ползването в широколистните гори приоритетно към добиване на дърва за овъгляване и огрев.

Проблемите за пълното усвояване на широколистната строителна дървесина са свързани и с технологията на извоза. В района останаха изключително малко дърводобивни фирми с подходяща техника за извоз, особено за едрата букова строителна дървесина.

2.3. Предвидено годишно ползване във временно недостъпни басейни на ДГФ в РУГ Пазарджик

Таблица № 12

Видно от приложевата справка за затворените басейни, в които годишното ползване по ЛУП възлиза на 14,1 %, общото ползване в достъпната площ на гората е 99,7 %.

2.4. Разпределение на ползването по собственост на горите

Обобщените данни за РУГ Пазарджик към 31. 12. 2005 г. са следните :

Таблица № 13

Ползването за 2005 г. се изпълнява в най-висок процент (93,9%) в държавните гори.

Полученото превишено ползване в гората на УОГС е моментно състояние и се дължи на по-голямо ползване за 2005 г. от отгледните сечи, заради натрупано изоставане в предходен период. Тава е следствие на трайна липса на регулярен пазар за дребноразмерна дървесина в периода 1998–2003 г. и липса на икономическа мотивировка в извеждане на част от отгледните сечи.

Ползването, което преобладаващо е в дела на промишления дърводобив, е традиционна дейност за държавните управленски структури и е логично по този показател ползването в ДГФ да е доминиращо - сечите да се водят най-професионално лесовъдски и технологически и в най-голяма степен да обезпечават нужните приходи за отрасъла.

Изпълнението на обема на ползване в общинските гори е 25 % и се дължи на все още неизградени управленски структури в тези гори, както и липса на финансов мотив за извеждане на пълния обем от годишното ползване.

За община Панагюрище ползването се извършва само за сметка на дървата за огрев за местното население и част от раздадената строителна дървесина по КМН.

Изпълнението на ползването в частните гори е затруднено, поради невъзможност на голяма част от собствениците да се справят с процедурите по получаване право на ползване. В големия си процент собствениците (най-често повече от един наследници) не постигат споразумение и съгласие помежду си. Допълнителните трудности са липсата на подходяща пътна мрежа, отдалечени, разпокъсани и изолирани възстановени имоти, които в редица случаи също са пречки за нормално ползване в тези гори.

Голямото превишение (6839,6 %) на ползването в гори на ЧЮЛ са на територията на ДДив.С “Алабак” и особено на ДЛ Пазарджик, което е свързано с мероприятията на “Напоителни системи “ по почистване на поречията на р. Марица и основните й притоци. По време тези мероприятия съвпадат с мерките за ликвидиране на последиците на летните наводнения през 2005 година.

Ползването в религиозните гори е нормално като обем към 2005 г., предвид натрупване на опит от собствениците по отношение спазване на законовите процедури, създаване на организация на дърводобива и реализация на добитата дървесина.

Оценявайки изпълнението на предвиденото ползване по ЛУП за всички поделения с натрупване в периода на действие на Лесоустройствените проекти, РУГ Пазарджик като цяло изпълнява предвиденото ползване по площ на 73,5 % и по обем на 80,4 % . Това е доказателство за редица резерви в това направление и работа за нормализиране на ползването по цялата територия на гората, по всички собствености, видове и категории гори, ритмично през целия период на действие на ЛУП и устойчиво във времето.

2.5. Разпределение на ползването по категории дървесина за последните 15г.

В таблица № 14 са представени данните за изменението на ползването през периода 1995-2005 година, както и структурата на добива:

Таблица № 14

Година	Отсечени куб.м.	едра	средна	дребна	дърва
Общо за 1995 г.	331897	163670	68676	22928	76613
%	100	49	21	7	23
Иглолистни куб. м.	266633	146802	60765	22461	36605
%	100	55	23	8	14
Широколистни куб.м.	65264	16868	7911	467	40008
%	100	26	12	1	61
Общо за 2000 г.	345567	159215	62575	8978	114799
%	100	46	18	3	33
Иглолистни куб.м.	268482	149226	57110	8352	53794
%	100	56	21	3	20
Широколистни куб.м.	77085	9989	5465	626	61005
%	100	13	7	1	79
Общо за 2005 г.	428326	202690	81638	26548	117450
%	100	47	19	6	28
Иглолистни куб.м.	320616	179727	76982	23931	39976
%	100	56	24	7	13
Широколистни куб.м.	107710	22963	4656	2617	77474
%	100	21	4	2	73

Изводи

• Общото ползване на дървесина в РУГ Пазарджик е 525 х.куб.м., което представлява 85,6 % от предвиждането на ЛУП, което гарантира устойчивост в перспектива;

• Ползването от отгледни сечи се движи от 353 х.куб.м. (90,7 %) през 1995 г. до 184 х.куб.м. (74 %) през 2000 г. и достига до 282 х.куб.м. (99,8 %) през 2005 г. Тези данни показват, че изпълнието на обема на отгледните сечи почти е достигнал своя максимум, което е гаранция за устойчивото стопанисване на горите и подобряване състава и състоянието на младите гори.

• Ползването от възобновителни сечи през 1995 г. е в рамките на 77 х. куб. м., което представлява 51,7 % от предвижданията на ЛУП, през 2000 г. ползването е в рамките на 235 х.куб.м. (82,1 %), през 2005 г. ползването е 242 х.куб.м. (73,5 %). Данните показват, че ползването от възобновителни сечи е под предвижданията на ЛУП и има резерви за увеличаване през следващите години;

• От общото ползване изпълнението на предвиденото ползване от иглолистни гори е в рамките на 90 % , а ползването от широколистни гори в рамките на 74 %;

• Констатира се че към 2005 г. около 58 х.куб.м., което е 14,1 % от общто годишно ползване не се добива тъй като се намира в затворени и временно недостъпни басейни;

• Данните за ползването от горите по видове собственост показва, че най-интензивно се полват държавните гори (94 %) и сравнително по-малко горите от общинския горски фонд (25 %), частни физически лица (26 %), гори на религиозни общтности (77 %);

• Анализът на ползването по сортименти за изминалите 15 г. показва, че добивите по категории дървесина са сравнително устойчиви и не би се очаквало някакви значими промени в това направление.

• Данните за ползване от отгледни и възобновителни сечи сочат, че дървесината е един основен стратегически ресурс за развитие на промишлеността на Областта и потребностите от нея ще растат;

• Има изключително много резерви за технологично усвояване и оползотворяването на дървесината и горската биомаса от дърводобивния процес и дървообработващите предприятия;

Визия

• Разпределението на площта на горите по възраст показва, че има сравнително равномерно разпределение на горите във всички класове на възраст от 1-ви до 7-ми клас; това е гаранция за равномерност и постоянство в ползването през следващите 15 години;

• Сортиментното разпределение на добиваната дървесина е с тенденция на запазване на добивите по категория дървесина за следващия период.

• Има остра нужда от проучване и налагане на технологии и практики за използване на нискокачествен дървен материал, остатъци от дървесина и отпада от сечта за производство на енергийни продукти;

• Съществуват обективни трудности с ползване на дървесина от затворени басейни, поради липса или лошо състояние на горските пътища;

• Поради интензивното отглеждане на младите насаждения, продиктувани от нуждите на пазара, може да се очаква известно намаление на общия добив от отгледни сечи в иглолистните култури; както и поради констатирани неточности и пропуски в таксирането при лесоустройственото планиране, част от насажденията са със изкуствено завишени запаси;

• Налага се разработване на нови законови изисквания по отношение на управление и стопанисване на недържавните гори, с цел облекчаване режима на ползване при съсобственост;

• Има нужда от незабавна радикална реформа в горския сектор за да се възстановят възможностите за подръжка и строеж на ГП и обезпечаване на нормално ползване по цялата площ на гората и навременно извеждане на предвидените мероприятия по ЛУП;

Глава ІII.

Недървесни горски ресурси

3.1. Ловно стопанство в Държавните дивечовъдни райони

Ловната дейност в Пазарджишка област се извършва върху площ от 442 657 ха, от които - 142584 ха държавен ловностопански район и 276 928 ха предоставени за ползване площи от седемте ловни сдужения на територията на областа.

Създадените 7 бр. ДДивС обхващат високите части на Западните Родопи и осигуряват връзката на Централните Родопи с Рила. Обособената територия създава отлични условия за стабилизиране и развитие на популациите от благороден елен, сърна, дива свиня, осигурявайки спокойствие и надеждна охрана на дивеча.

Изградени са голям брой биотехнически съоръжения - чакала, хранилки за едър дивеч, солища, калища и др. Ежегодно се засяват 1100 дка дивечови ниви и се поддържат около 500 дка ливади. Закупуват се около 550 т фуражи с които се осигурява подхранването на дивеча през тежките зимни месеци.

Динамиката на запасите при основните видове дивеч е посочена в таблица:

Таблица № 15

Благороден елен – запаса в сравнение с 1988 год. е намалял, но от 2003 год. насам бележи едно стабилно увеличение от около 90 –100 бр.за периода. Същият е доста под допустимия запас, който за областта е 891 бр. съгласно ловоустройствените проекти на поделенията на РУГ.

Анализът показва една тенденция към увеличаване на популацията / макар и бавно / в сравнение с 2003 год. Счита се , че основна причина за задържане на нивото на запасите се дължи на щетите, които се нанасят от вълците.

В сегашните условия съществува перспектива за развитие на популацията от благороден елен. За опресняване на кръвта и подобряване качествата на трофеите, започна внасяне и разселване на екземпляри от Северна България, както и изграждане на ловни просеки за осигуряване простор и хранителна база. Запазване местообитанията и местата за сватбуване, осигурява необходимото спокойствие на вида, което неминуемо ще доведе до значително увеличение на популацията.

От съществено значение за перспективата на този вид си остава борбата с вълците и бракониерите

Сърна – запаса бележи стабилно увеличаване в сравнение на 1998 годи в момента е 1638 бр. но той е далеч под нормалния запас за областта, който е 3212 бр. съгласно ловоустройствените проекти. Анализирайки данните установяваме едва 50% достигнат запас. Като цяло половото съотношение е в полза на женските и същото е предпоставка за увеличението на запаса. Явно липсата на пълен успех за бързото възстановяване на сърната е възпрепятствано от увеличението на вълчата популация в района.

Перспективи за развитие – увеличаване хранителната база, осигуряване спокойствие, водене подборен отстрел с цел подобряване състоянието и получаването на качествени трофей от сръндак, както и системната борба с вълците и бракониерите

Дива свиня – запас е 1364 бр., който в сравнение с 1998 год. се е увеличил – приблизително с 350 бр., а в сравнение с 2002 год. с 539 бр. год., което е с 40 %. Допустимият запас от дива свиня в ДЛР / 1143 бр.по ловоустройствени проекти / е достигнат и е необходимо да започне селекцията за регулиране половото съотношение в полза на мъжките за да се подобрят трофейните качества на глиганите. Задължително е и внасяне на животни от популации с добри трофейни качества за опресняване на кръвта.

Дива коза и глухар – популациите са стабилни с незначително увеличение в сравнение с 1998 год., което ни дава основание за едно устойчиво ползване от 13 – 15 бр. диви кози и 45 – 47 бр. глухари годишно. Длъжни сме да съхраним и увеличим броя на този дивеч обект на много рядък и атрактивен лов.

Елен лопатар и муфлон – запасите са съсредоточени в БИРП / база за интензивно развитие и ползвани / – „Типчовица”,”Г.Бенковски” , „Каркария – 1”и „Пашови скали” на УОГС”Юндола”. Поддържа се една устойчива численост с тенденция за незначително увеличение, поради изграждане на нова БИРП и разселени 15 бр. муфлони.

Популацията от муфлон е много добра и за запазване достигнатите резултати е необходимо да се опресни кръвта, чрез внос на елитни животни в трите БИРП.

Мечка – запас 102 бр., като в сравнение с 2001 год. се е увеличила с 12 бр. при половото съотношение – 1:1.

Хищници / вълк и лисица/ - таксацията показва незначително намаление при лисицата и незначително увеличение при вълка но същите са много над допустимите запаси и имат изключително голямо значение за задържане увеличението на популациите от полезен дивеч. Поради непрекъснатото движение на вълците, счита се, че точният им запас трудно може да се установи по данните на ДДС и ДЛ.

Запасите на основния вид дивеч ни дават възможност да ползваме годишно - 8 бр благородни елени, 111 бр. сърни, 430 бр. диви свине, 47 бр. глухари и 13 бр. диви кози. Докато при глухара и дивата коза се наблюдава едно стабилно ползване през годините и постоянно увеличаващото се ползване при дивата свиня, то при благородния елен и сърната ползването е слабо, като се има в предвид, че само в Ракитово, Беглика, Чехльово се от стрелваха десетки броя бл.елени в близко минало. Отстрелваните екземпляри от муфлон и дива свиня са с много добри трофеи – отстреляните муфлони - 2 бр. са златни медалисти, а при дивата свиня – от отстреляните през 2006 год 18 бр. трофейни диви свине - 2 бр. златни, 2 бр. сребърни и 3 бр. бронзови. Добри са качествата и на отстреляните благородни елени – 2 бр. златни медали.

Приходите от ловната дейност са 115 421 лв. и 116 910 Е от ОЛТ или общо 343 980 лв. за 2004 год., докато разходите са 346 696 лв. За 2005 год. приходите са 323 512 лв. / 148 176 лв. и 89706 Е /, а разходите възлизат на 389 706 лв. От бюджетно са получени само 63937 лв., а другите 326250 лв. са изразходвани от стопанската дейност на ДДивС.

Не е по различна и ситуацията през 2006 год. От бюджета досега са отпуснати 60 000 лв. за ДЛ, докато ДДивС покриват разходите за ЛСД от стопанската дейност.

При изпълнение на едни стабилните приходи в рамките на 140 – 160 000 лв. годишно, би трябвало да се разчита поне на 90 – 100 000 лв. ежегодно финансиране от бюджета за закупуване , аклиматизация и разселване на дивеч, както и за по – ефикасна борба с бракониерите и хищниците, позиции, които бяха завоювани до преди няколко години.

Проблемите с финансирането забавят и ограничават дейностите за подобряване количеството и качеството на популациите. Очаква се с промяната на нормативната база и статута на ГСЕ да бъдат преодолени финансовите затруднения за да се активизира работата в ловностопанската дейност.

Недостига на средства за финансиране на ЛСД създава условия за навлизане на частните предприемачи в ловното стопанство. Това не е лошо, ако дивечовъдните участъци попаднат в ръцете на специалисти и хора обичащи дивеча. Предвид горчивия резултат от преди десетина години – тотално унищожение на дивеча, смятаме, че въпреки затрудненията в момента, държавата може в бъдеще да стопанисва дивеча по-добре.

Резултатите отчетени при таксацията са постигнати със сериозни грижи по опазване на дивеча и вложени средства за подобряване фуражната база, зимното подхранване и изградената система от ловни съоръжения / хранилки, солища,огради,капани и др.

В заключение считаме, че са поставени основите за системно повишаване на дивечовите запаси и качеството на добиваните трофеи в Пазарджишка област.

3.2. Състояние на ловното стопанство в предоставените райони на СЛРБ

Предоставените за стопанисване ЛСР са с площ 276928 ха и се ползват от 7 бр. ЛС. Сравнителния анализ между резултатите от таксацията през тази година с тези от предходните години показва стабилизиране на запасите от дива свиня, заек и яребица и символичното им увеличение това на сърната. Това състояние на запасите е резултат и от провежданите от ЛРД ловностопански мероприятия в предоставените площи – дивечови ниви, подхранване, хайки за хищници и др.

Тревожно е положението при сърната. Въпреки забраната за груповото ловуване вече 6 - 7 години запасите и са се увеличили незначително от 590 бр. през 1999 год. до 825 бр. през 2006 год. В същото време популацията от дива свиня достигна един добър запас – 1008 бр. при допустим – 717 бр. и позволява отстрелването на 665 бр. през годината.

Надяваме се, че с увеличаване броя на дивите свине ще намалее бракониерстване на сърни, което ще доведе до увеличаването на популацията, а също така и е необходимо да се засили борбата с вредния дивеч – лисици, чакали, вълци и др.

3.3. Недървесни горски ресурси (гъби, билки, горски плодове, кори, сено и др.)

За посочените недървесни горски продукти , познати още като странични ползвания в горите, няма официална статистика за периода.

В голямата си част добивът на тези продукти е оставен на стихийните пазарни принципи, не се развиват и наблюдават от горскостопанските поделения, а постъпилите тарифни такси за добива се концентрират директно по сметката на НУГ.

По данни от 2005 год. и в съответствие с лесоустройствените проекти в областта има възможност да се добиват около 1000 т. – манатарка, 100 т. – челядинка, 400 т. – пачи крак и около 450 – 500 т. други видове гъби. В горите на областта могат също така да се добиват черни и червени боровинки, хвойна и др. горски продукти.

Изводи

• Горите на област Пазарджик имат голям потенциал за развитие на мащабни Ловностопански мероприятия и бързо достигане на оптималните запаси от дивеч; това донякъде е уредено организационно и финансово със седемте Държавни дивечовъдни станции и е приоритет на държавната горска администрация;

• Приходите от ОЛТ ежегодно се движат между 320 и 340 хил.лева;

• Не се осигуряват достатъчно средства за стопанисването и провеждането на ЛСМ в ДДР на ДЛ.

• Приходите от странични ползвания в горите са символични. Няма регулярен пазар за тях и в момента дейността не се наблюдава и не се стимулира нейното развитие;

Визия

• Приходите от ОЛТ показват, че се налага реорганизация и преструктуриране на съществуващите ДДив.С

• Наложителна е промяна на статута и начина на стопанисване и финансиране на ЛСМ в ДЛ;

• Наложителна е промяна на ЗЛОД, третиращ гореспоменатите райони, както и въвеждане на по-ясни и стриктни правила и задължения на ЛРД при НСЛРБ за повишаване на дивечовите запаси и борбата с хищниците;

• Стимулиране на маркетинга на недървесните горски продукти за неговото съвременно развитие в унисон на добрите практики от близкото минало;

• Създаване на съвременни методики за оценка и калкулиране на косвените ползи от гората, като източник на вода, среда за отдих, рекреация, туризъм, почивно дело; оценка на защитните функции на горите;

• Създаване на законодателни лостове за формиране на допълнителни приходи за собствениците на гори от полезните функции на горите, както и получаване на съответни обезщетения, при рестриктивни мерки, наложени от изисквания за запазване на биоразнообразието, защитени видове, местообитания, изключително ценни екологични, археологични, исторически и др. обекти;

Глава IV.

Паша на домашни животни

На територията на горите на Областта възможностите за паша са много добри. Площите разрешени за паша през последните 10 – 15 г. почти не се променят съществено, но броят на пашуващия добитък прогресивно намалява. Направените наблюдения в отделни общини показват, че горските пасища се натоварват около 7 – 18 % за едрия и дребен добитък, взети заедно. Изключения правят само козите в зоните около населените места, където са концентрирани и нарушенията с пашата. Проблемите са свързани изключително с това, защото възможностите за козя паша в гората са крайно ограничени, поради изискванията на ЗГ.

Подробна справка за размера на разрешените площи от ГФ, както и допустимия брой на добитъка са дадени в таблица № 16.

Таблица № 16

Изводи

• Площите разрешени за паша се натоварват средно от 7 % до 18 % ;

• Домашните животни през последните 10-15 години непрекъсното намаляват;

• Козята паша в крайградските и крайселски райони е един сериозен проблем, поради недостатъчно насаждения подходящи за козя паша.

Визия

• Налага се постепенно изоставяне на пасищното животновъдство и стимулиране на съвременно фермерно отглеждане на домашните животни;

• Разумно регулиране на броя на козите в зависимост от наличните условия и площи за козя паша.

Глава V.

Ползване на горите от местно население

Ползването на горите от местното население е наследено от предишни периоди на обществено-икономическото развитие на страната и изпълнява в известни граници местна социална политика.

Обобщена справка за ползването по реда на КМН за РУГ Пазарджик

Таблица № 17

Като цяло, този процес противоречи на изискванията на пазарната икономика, лишава горското ведомство от част от реалните приходи и е източник на възможности за нарушения в горите.

Добре би било горското законодателство да се усъвършенства в унисон с това на развитите Европейски страни и в бъдеще този начин на ползване от горите да се спре.

Докато съществува обаче, КМН може да се обвърже с условия, които да ангажират правоимащите с определени задължения към горския фонд :

• Оказване на помощ при природни бедствия и аварии;

• Участие в добре организирани залесителни процеси, срещу което да получават право на добив на корен по преференциални цени, както и странични ползвания от горския фонд;

• Участие в инфраструктурни процеси – строителство на горски пътища и съоръжения, необходими за провеждане на дейности в горите, срещу споменатите вече опции разрешени от закона.

Подобна гъвкавост на РУГ би създала възможност без разходи да осъществи някои планови дейности в горския фонд, за които не се изисква висока лесовъдска практика и специализация.

Изводи

• Ползването на горите по условията на контингента за местно население (КМН) не отговаря на изискванията на съвременните пазарни принципи;

• Даването на материали по реда на КМН създава условия за корупционни схеми и нарушения в горския фонд;

Визия

• Създаване на съвременни практики за полване на гората от местно население при условията на пазарната икономика;

Глава. VІ.

Строителство в горите

Съвременното горско стопанство може да се развива паралелно с извършване на качествено строителство на горско-пътна мрежа, сгради и съоръжения, съчетано с използването на високопроизводителни машини и технологии.

Трябва да се отбележи, че на територията на РУГ-Пазарджик в близкото минало е изградена една добра пътна мрежа, осигуряваща нормално функциониране на горския сектор.

В следствие на ограниченото финансиране в последните 6-7 г. създаването на дълготрайни материални активи в сегашните условия е крайно сложен процес.

С оглед липсата на специализирана пътно-строителна техника в ГСЕ и недостатъчното финансиране от държавния бюджет на строително инвестиционния процес, сегашното състояние на горските пътища е изключително тежко и обрича цели масиви на временна и трайна недостъпност.

Строителството на нови обекти продължава с години , което е предпоставка за лоши икономически показатели на сектора.

За нормализиране на процеса на строителство в горите като цяло и излизане от незавидното състояние на горско-пътната мрежа е необходима структурна реформа в горите, промяна на статута на ГСЕ в полза на стопанската дейност, акумулиране на средства и възстановяване на възможностите за влагане на инвестиции в строителство и поддръжка на инфраструктурата в горските територии.

Изводи

• В резултат на недостатъчното финансиране през последните 10 години, силно е намалено строителството на горски пътища и инфраструктурни обекти;

• Поради недостатъчно финансиране строителството на някои важни инфраструктурни обекти се проточва с годините;

Визия

• Разработване на стратегия и финансов механизъм за строителство, ремонт и поддръжка на горско-пътната мрежа;

• Разработване на дългосрочна програма за всички поделения на РУГ Пазарджик за ново строителство на горско-пътна мрежа;

• Приоритизиране на обектите за строителство в горите и изготвяне на идейни проекти;

Глава VІІ.

Биологично, генетично и ландшафтно разнообразие, защитени природни територии

7.1. Горите и биологичното разнообразие

Конвенцията за биологичното разнообразие, приета от UNCED, определя опазването на биологичното разнообразие като една от ключовите цели на опазването на околната среда навсякъде.

Горите са много важни за опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в област Пазарджик, защото тук разнообразието от местоположения и форми на ползване са създали мозайка от много различни екосистеми с голямо разнообразие на видове и генетични ресурси. В рамките на многофункционалното лесовъдство се вземат мерки за защита и развитие на биологичното разнообразие при стопанисването на горите.

По отношение на биологичното разнообразие на територията на област Пазарджик са обособени няколко географски зони :

- Зона “Западни Родопи”, където общо 11 % от общата територия на Западни Родопи е поставена под защита. Тук поопадат 31 защитени територии, от които 4 резервата, един поддържан резерват, 22 защитени местности / ЗМ / и 4 природни забележителности / ПЗ/.Резерватите “Дупката”, “Купена” и “Мантарица” са обявени с цел запазване на редки и застрашени животински видове и характерни за района уникални горски екосистеми. Те са признати от UNESCO – Програма “Човек и биосфера”.

Резерват “Беглика” опазва образци от псевдо-бореални смърчови гори. През 1998 г. около 96 % от територията на Западните Родопи е обявена за КОРИНЕ място за опазване на редки и застрашени местообитания, растения, животни и птици. През 2005 г. същата територия е обявена за BirdLife International за орнитологическо важно място.

- Зона “Средна гора”, където около 2 % от територията е поставена под екологична законова защита.Тук се намират 15 защитени местности /ЗМ/ и 11 природни забележителности /ПЗ/. Около 22 % от горската територията на средногорските гори на Областта са обхванати от КОРИНЕ място “Средна гора” и е обявена от 2005 г. като орнитологическо важно място.

- Зона в поречието на р. Марица- обособена от изключително важно орнитологическо място, обявена от BirdLife International.

7.2. Мерки за защита на природата, защитени територии, мрежа от биотопи.

Мерките за опазване на защитените територии, защитените растителни и животински видове, редките птици и биотопите им са част от дейностите в горите. Освен това, защитените територии са необходими за гарантиране на всички мерки, че природата ще бъде съхранена за бъдните поколения. Останалите гори без статут на защитени също са важен елемент от мащабната система от биотопи в ландшафта. При приложението на природозащитните мерки, целите “опазване на настоящото биологично разнообразие” и “колкото е възможно по-близо до природата”, може да влязат в противоречие с извеждане на най-правилните за момента лесовъдски мероприятия и ситуацията и оптималните решения трябва да се преценяват много внимателно при всеки отделен случай.

7.3. Генетичното разнообразие на горските дървета и храсти

Ключовите мерки за опазването на горските генетични ресурси, заемащи също големи територии, са естественото възобновяване на подходящи насаждения, както и използването на адаптиран репродуктивен материал с известен произход. В допълнение, има специфични мерки за опазване на генетичните ресурси в норматавната база за горите. Новата ориентация на Лесовъдската наука и практика в последните 10 г. в Р България към природо съобразно стопанисване на горите и акцент на естественото възобновяване в голяма степен гарантира съхранение на уникалното видово и формово разнообразие на Българските гори.

Изводи

• По отношение на биологичното разнообразие на територията на Пазарджишка област са обособени четири зони, регламентиращи защитата на общо 46 защитени местности и 4 резервата;

Визия

• Бъдещото стопанисване на защитените територии и резерватите ще се осъществява на базата на законодателните изисквания, плановете за управление и заповедта за обявяването им;

• Осъществяването на координация, охрана и контрол на гореспоменатите обекти ще се извършва съвместно между поделенията на МЗГ и МОСВ на територията на Областта;

• При управлението и стопанисването на ЗПТ ще се търсят най-оптималните решения за постигане на баланс при прилагане на природозащитните мерки и най-подходящите за момента лесовъдски мероприятия;

• За запазване на генетичното разнообразие ще се прилагат принципите на естественото възобновяване, а при създаване на нови гори ще се използва репродуктивен материал с известен произход, с което ще се гарантира уникалното видово и формово разнообразие на гората;

Глава VІII.

Социални функции на гората-туризъм и рекреация.

8.1. Горите като рекреационни територии

Населението в областта традиционно има тесни връзки с горите и ги използва не само като поминък за добив на дървесни и недървесни горски продукти, а и като места за отдих, туризъм, рекреация, спорт и др.. Законът за горите на България позволява достъп до горите с рекреационна цел.

Мащабът на възможностите на местните рекреационни ползвания и туризмът на горите от Областта са огромни. Не случайно в процеса на Многофункционалното горско планиране хората от пилотните общини определелиха туризма като приоритет за всички 4 бр. Планове за многофункционално стопанисване на горите. Същото със сигурност важи и за останалите.

Особено в по- големите населени места потребностите от различни спортни и туристически дейности вече оказват сериозен натиск върху горите в околностите, създават проблеми с нарасналия трафик, битовите отпадъци, замърсяването и е на дневен ред да се гради нова съвременна туристическа инфраструктура в горите, нова култура и отношение към природата. Яви се по-голямата необходимост от предпазни мерки за безопасността на пътищата, рекреационните съоръжения и по-големия риск от горски пожари.

8.2. Роля на горите в глобалния кръговрат на въглерода

Заплахата за глобалния климат от антропогенния парников ефект е централна тема на националните и международни политики. Главният проблем е повишаването на концентрацията на въглероден диоксид (CO₂) в атмосферата, в резултат особено на изгарянето на фосилни източници на енергия и широкомащабното унищожаване на горите в световен мащаб. Поради това мерките за противодействие на тези нежелани явления трябва да бъдат приоритет за цялото общество. Горскостопанската дейност също може да помогне за решаването на проблема, грижейки се с извеждане на подходящи лесовъдски мероприятия за подобряване състоянието и продуктивността на гората, като основен фактор за запазване кислорода на Планетата.

Климатичните промени представляват риск и за самите гори, като съчетани със замърсяването на въздуха вече са проблем и за нашата гора.

Изводи

• Областта разполага с огромни ресурси за развитие на туризъм във всички негови форми ( пеши, конен, вело, мото, фото, ски, сафари и пр.);

• Наличието на 55% гори от общата площ на Областта и липсата на крупни промишлени замърсители, засилват ефекта на горите в процеса на глобалния кръговрат на въглерода;

• Констатира се наличие на нерегламентирани сметища в урбанизираните горски територии и замърсяване на посещаемите туристически обекти;

• Областта притежава гори с общ запас от 58 млн. куб.м., средногодишен прираст около 780 хил. куб.м. и ежегодно ползване от 525 хил. куб.м.

Визия

• Разработка на областна и общински програми за развитие на туристическата инфраструктура на Областта;

• Разработка на методика за определяне на оптималното натоварване на обособените туристически зони;

• Изработване на финансови механизми за реализиране на устойчиви приходи от туризъм и реинвестиране за лесовъдски и природозащитни дейности;

• Разработка на общински програми за управление на отпадъците на посещаемите туристически обекти и вилни зони;

• Налагане на рестриктивни мерки на нарушителите;

• Данните за горита на Областта показват, че са един съществен, самовъзобновим и много важен източник на енергия; в резултат на нарастването цената на енергоносителите, горите дълго време ще играят важна и съществена роля в това направление;

• Има необходимост от проучване и развитие на подкрепата за всестранно използване на дървесината.

Глава IХ.

Горска промишленост

9.1. Сегашно състояние

Дървообработващата промишленост в Областта бе изцяло преструктурирана и приватизирана през 90-те години на миналия век. Преработката на дървесината и получаването на продукти и изделия от нея се осъществява от голям брой малки и средни предприятия, общият брой на които в началото на 2006 г. е 438.

Справка за постъпили, експедирани и обработени обли дървени материали на териториятана РУГ Пазарджик

А/ По ГСЕ – първо полугодие на 2006 г.

Таблица № 18

Б/ По общини

Таблица № 19

А/ По ГСЕ – 2005 г.

Таблица № 20

Б/ По общини – 2005 г.

Таблица № 21

Забележка:

1. Информацията е непълна, тъй като е обобщена на база на представени от дървопреработвателите справки по данни от дневниците им.

2. Справките са изискани съгласно чл.132, ал. 5 от ППЗГ, но тъй като в текстовете на ППЗГ липсват срокове за предоставяне на информацията, както и не се предвиждат възможности за санкции, една част от регистрираните преработватели и търговци отказаха представяне на информацията.

Изводи

• Дървообработващата промишленост в Областта е преструктурирана и приватизирана;

• Преработката на дървесина и получаване на продукти от нея се осъществява от голям брой малки и средни предприятия, активно работещите от които през 2006 г. наброяват 438;

• Като цяло в момента по-голяма част от дървообработващите предприятия работят с морално и технически остаряло оборудване, нямат достатъчно квалифицирани кадри в управлението и производството и съществува слаб контрол върху произвежданата продукция.

• Не се провежда маркетинг по отношение въвеждане на европейски норми и стандарти в производството и създаване на по-рентабилни производства, липсва дълбочинна преработка на дървесината което в момента довежда до произвеждането на недотам рентабилни и перспективни изделия.

• През следващите 10 г. не се очаква рязко увеличение обемите на дърводобива, а добиваната дървесина ще клони в преобладаващите количества към средната строителна дървесина и ще налага технологични промени и ориентация на дървопреработвателите.

Визия

• Усъвършенстване на законовата рамка, регламентираща работата на дърводобивните фирми и дървопреработвателите, съобразено с изискванията на ЕС;

• Въвеждане на сертификация, задължителни изисквания за техническо и технологическо ниво, спазване на екологични норми на средата;

• Управление на отпадъците и въвеждане на безотпадни технологии;

• Научен мониторинг на състоянието и тенденциите на дървообработващата промишленост в Областта и подпомагане нейното преструктуриране в полза на дълбочинната преработка на дървесината и в среда на лоялна конкуренция на свободната пазарна икономика.

Глава Х.

Роля на държавата

10.1. Законодателно осигуряване

Законът за горите, както и подзаконовата нормативна база са насочени към опазването на горите, поради техните икономически ползи (производителна функция) и тяхното значение за околната среда и за отдиха на хората (защитни и рекреационни функции), към увеличаването им, където е възможно, и осигуряването на тяхното рационално стопанисване на устойчива основа. В същото време целта на законодателството е подкрепяйки горския сектор, да отчита и интересите на обществото и на собствениците на гори. Като пропуск на горското законодателство до сега се счита липсата на законови текстове, регламентиращи участието на заинтересованите страни в процеса на планиране на дейностите в горите, което може да се постигне с процеса на МФГП.

Поощряващи мерки

Отвъд законовите изисквания, директни поощрявания за допълнителни мерки, опазващи и развиващи биологичното разнообразие произтичат от финансовата помощ, предоставена за превръщането на горското стопанство в природосъобразно и възможността за по-широкото използване на инструментите на договорното опазване на природата.

Потребности от действия:

- по-нататъшно развитие на подкрепата на горското стопанство за природосъобразно стопанисване на горите,

- разработване на допълнителни поощряващи инструменти,

- разширяване на договорното опазване на природата в горското стопанство.

10.2. Сертификация на устойчивото стопанисване на горите/етикетиране на дървесината

Сертификацията ще се използва все повече в горското стопанство, за да документира устойчивото стопанисване на горите. Тя е предназначена да подкрепи горското стопанство за подобряване на практиките и имиджа на стопанисването на горите. В рамките на процеса тя позволява императивно присъствие на дървесината от устойчиво стопанисваните гори на глобалния пазар. Изискванията на сертификационните системи са насочени към доброволност, правдоподобност, прозрачност и ефективност, както и свободен достъп и същите предпоставки за всички типове гори и собственост.

Потребности от действия:

• използване на сертификацията за повишаване на конкурентността на устойчиво произведената дървесина.

• информиране на обществото,

• подкрепа за взаимното признаване на сертификационните системи.

10.3. Дървесината като възобновим източник на енергия

Енергийният сектор е нарастващо важен пазар за сортименти от дървесина, които не могат да се реализират на по-висока цена. Съществуват няколко екологични и икономически причини, насочващи към по-широко използване на дървесината за енергийни цели. В резултат на нарастването на цените на фосилните източници на енергия и поради обществената подкрепа, растенията, произвеждащи биомаса стават все по-конкурентни.

Изводи

• Като пропуск в горското законодателство се отчита липса на текстове в ЗГ, регламентиращи участието на заинтересовани и засегнати страни в процеса на планиране на дейностите в горите;

• На територията на Областта няма сертифицирани по FSC и PFSC гори;

• Дърводобивните и дървообработващи фирми не проявяват интерес за въвеждане на системи по управление на качеството по ISO 9001 – 2000, както и по системи за управление на околната среда и системи за здравословни и безопасни условия на труд;

Визия

• Разработване на планове за ПМСГ за всички общини на Областта;

• По-нататъшно развитие на подкрепата на горското стопанство за природосъобразно стопанисване на горите;

• Разработване на допълнителни поощряващи инструменти;

• Разширяване на договорното опазване на природата в горското стопанство;

• Използване на сертификацията за повишаване на конкурентността на устойчиво произведената дървесина;

• Информиране на обществото за устойчивото и природосъобразно стопанисване на горите;

• Провеждане на разяснителна работа с фирмите ползватели на горските ресурси за необходимостта от въвеждане на сертификационните системи;

• Проучване и развитие на подкрепата на използването на дървесината;

Глава ХІ.

Човешки ресурси, образование, наука, професионално обучение, управление на информацията.

11.1. Сегашно състояние

Обобщената информация за състоянието на човешките ресурси през периода 1995-2005 г. показва обща тенденция на увеличение на щатния персонал в поделенията от 458 през 2000 г. до 636 щатни служители през 2005 г.

ДИНАМИКА НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

в ДЛ /ДДивС на територията на РУГ - Пазарджик за периода 1995г., 2000г. - 2005 г.

Таблица № 22

През 1995 год. държавните лесничейства (ДЛ) и държавните дивечовъдни станции (ДДивС) са съществували, като Горски стопанства (ГС)

Дърводобивът и лесокултурните мероприятия са се изпълнявали със собствени работници.

През 1999 г. горските стопанства се преструктурират в Държавни лесничейства

През 2001 год. на основание Заповед на Началника на НУГ - София ДЛ Борово, ДЛ Беглика се преобразуват в ДДивС и се създава нова структурна единица ДДивС" Чепино" на оснавание Заповед №75/20.02.2001 год., на Началника на НУГ - София, като взема част от територията на ДЛ Велинград и ДЛ Чехльово.

През 2002 год. , считано от 02.05.2002 год. ДЛ" "Ракитово" , ДЛ Широка поляна" и ДЛ "Родопи" на основание Заповед на началника на НУГ - София се преобразуват в ДДивС.

През 2003 г., считано от 09.01.2003 г. на основание Заповед №796/02.09.2002год.на Началника на НУГ - София ДЛ Велинград се преобразува в ДДивС"Алабак".

От 2000 год. изпълнението на лесокултурните дейности се възлага на фирми

През 2000 год. е приета Инструкция №3/04.02.2000 год. за условията и реда за възлагане на лесокултурните дейности в горите и земите от ГФ, по която инструкция сме възлагали изпълнението на лесокултурните мероприятия на фирми

През 2002 год. с приемането на Инструкция №5 от 15.03.2002 год. за условията и реда за възлагане изпълнението на лесокултурните дейности се отменя действието на Инструкция №3.

През 2005 г. с приемането на Наредба №2 за условията и реда за възлагане изпълнението на дейностите по възпроизводство на горите в ДГФ от 11.01.2005 год., се отменя действието на Инструкция №5.

Данните за броя на работниците във фирмите, на които са възлагани изпълнението на лесокултурните дейности и дърводобива са частични.

ДИНАМИКА НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

в РУГ - Пазарджик - централно управление за периода 1995г., 2000г. - 2005 г.

Таблица № 23