Размер на текста

+ A | - a | А
Област Пазарджик

Областна администрация
Пазарджик


ФИЗИКОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА



Пазарджишка област е разположена в югоизточната част на Южна България върху територия от 4458,0 кв. км, което представлява около 4% от общата площ на страната. По–голяма част от нея - 57%, са горски площи, 36 % са земеделски земи. Урбанизираната територия е 3.3%, останалата част са водни площи, мини, кариери и транспортна инфраструктура. На север включва южните склонове на Средна гора, а на юг - южните склонове на Родопите. На запад са части от Рила, северните склонове на Родопите и Тракийската низина.

РЕЛЕФ
Пазарджишка област обхваща части от Горнотракийската низина, Средна гора, Родопите и малка част от Рила. Най голяма част попада в Родопите в Баташко-Дъбрашкият дял. Три от общините - Батак, Ракитово и Велинград, изцяло са на територията на Западните Родопи, както и голяма част от община Пещера. На територията им се намират някои от най-високите родопски върхове, Голяма Сютка (2186 м), Баташки снежник (2182 м) и Малка Сютка (2078 м). Двата най-големи дяла от Западни Родопи на територията на областта са Алабак и Баташка планина. Седловините Юндола (1375 м.)и Аврамова (1295 м.) свързват Родопите с Рила.
На територията на област Пазарджик е разположена част от източният дял на Рила. Най високият връх тук е Сунгурли чал (Соколов връх) - 2349.5 м. Интересен спор предизвиква местоположението на връх Белмекен (2626 м) поради факта, че в района му се събират границите на Софийска, Благоевградска и Пазарджишка области.

КЛИМАТ
Климатът е преходно-континентален - в равнинните части на Тракийската низина и района на Средна гора, и планински – в източните склонове на Рила и по високите части на Родопите.
На север Стара планина и Средна гора са прегради за студените въздушни маси, а на юг Родопите препятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска температура е около 0°C, а средната юлска температура - около 23-24°C. Инверсиите са характерни през зимният период по течението на р. Марица. Характеризират се с ниски минимални температури и значителен брой дни с мъгла. В равнинните части рано настъпва пролетта, а в планинските - есента. Зимното полугодие се характеризира с по-мек климат, отколкото в Северна България и с ранна пролет и късна топла есен.

ВОДИ
Главни водосборна река в Пазарджишка област е Марица. Басейнът на река Марица заема централната и западната част на Източнобеломорски водосборен район.
Марица е реката с най–голям водосбор на Балканския полуостров. Водосборната област до устието й е с площ 53 000 км2, а до границата между България и Гърция - 21 992 км2. Марица е и най-пълноводната река в България. Била е наричана Хеброс, Хебър, Еврос и в днервонстта е било значително по-пълноводна, а по средното и долно течение - плавателна. Главните леви притоци на Марица територията на областта са Тополница и Луда Яна, а главните десни - реките Крива, Яденица, Чепинска, Стара (Пещерска). Водосборът на левите притоци е районът на Средна гора, а на десните Рила и Родопите. Освен реките на територията на Пазарджишка област има значителен брой водоеми. От 52 значими комплексни язовира в България 9 се намират на територията на областта. Освен за производство на електроенергия и напояване те се използват за промишлено рибовъдство, спортен риболов, водни спортове и отдих.

Минерални и термални извори
Пазарджишка област е богата на минерални и термални води. Със закона за водите за изключителна държавна собственост са обявени осем находища на минерални води на територията на областта: „Баня” (с. Баня, община Панагюрище), „Белово” (Белово, община Белово), „Брацигово”. (Брацигово, община Брацигово), („Варвара” (с. Варвара, община Септември), „Каменица” (Велинград, община Велинград), „Лъджене” (Велинград, община Велинград), „Чепино” (Велинград, община Велинград), „Стрелча” (Стрелча, община Стрелча).
Благодарение на качествата и разнообразитео на минералните води, Велинград се утвърди като най-големият балнеокурорт и спа център на Балканите. Изобилието от минерални води, мекият климат и прекрасната природа привличат над 300 000 почиващи годишно. Минералните води се използват комплексно-за балнеолечение, за пиене и за геотермална енергия за отопление.