Размер на текста

+ A | - a | А
Област Пазарджик

Областна администрация
Пазарджик


История


Административният център на областта гр. Пазарджик е основан през 1485 година като важна станция на главния път през Балканския полуостров - от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония - Кюстендил - Самоков - Момино-клисурския проход. От Пазарджик започва и водния път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът на пътищата в най-западната част на Тракийската низина. Така градът се оформя като важен кръстопът на пътищата в най-западната част на Горнотракийската низина. Пазарджик става център на отделна административна единица – кааза (до Освобождението през 1878 г.).
Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките — „да пазаруват“. Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, част от акерманските татари, изпратени от султан Баязид II (1481-1512) под водителството на Саръхан при селото Сарамбей (старото име на гр.Септември) да пазят прохода Момина клисура. Така и дошло първоначалното име на града — Татар Пазарджик. "Пазарджик" е тюркско-персийска дума. Умалителната наставка „джик“ показва, че градът е бил малък пазар. През 16 век (1574) великия везир Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик - Куршум хан, на главния път в града (днес ул. "Константин Величков"). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханища на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловени кубета, и заема площ от 11 570 кв. метра. Турският пътешественик Евлия Челеби свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война от 1877-1878, когато е опожарен. След освобождението той е окончателно разрушен.
През 1865 г. в Пазарджик живеят около 25000 души като българите са 2 пъти повече от турците. По време на първото преброяване на населението на Източна Румелия през 1884 г. Пазарджик е втори по големина град след Пловдив с 15425 жители. До 1900 г. е център на Татарпазарджишкото окръжие, включващо Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска околии. Днес в Пазарджик миролюбиво съжетелстват представители на различни етнически общиности – християни, мюсюлмани,  арменци и евреи.
И след Освобождението Пазарджик си остава град на ориза, виното, конопа, тютюна и зеленчуковите градини. Плодородните чалтъшки земи в поречието на р. Марица и Тополница, някога притежание на турски чифликчии, стават собственост на ограничен брой богати пазарджиклии. Първи временен кмет на Пазарджик и почетен гражданин на града е Ованес Съваджъян. През 1930-1947 г. градът е селскостопански промишлен център с развита хранително-вкусова промишленост.
Днес Област Пазарджик е една от 28-те области в страната съгласно административно-териториалното деление на България от 1999г.  След присъединяването на Република България към Европейският съюз, за целите на стратегическото планиране, територията на страната беше разделена на шест региона: Североизточен, Северен Централен, Северозападен, Югоизточен, Южен Централен и Югозападен. Пазарджишка област се намира в Южен Централен регион заедно с Пловдивска, Смолянска, Кърджалийска и Хасковска области.
Повечето от сегашните 28 области съществуват непосредствено преди и след Съединението, когато от двете страни на Балкана има 23 окръжия. През годините Пазарджик е бил департамент, окръжие, околия, окръг и област. През 1878 г. Татар Пазарджишки окръг е част от Пловдивска губерния, в която влизат и Пловдивски, Хасковски, Старозагорски, Чирпански и Казанлъшки окръзи. От 1880 до 1882г. Татар Пазарджик е един от шестте департамента на Източна Румелия, а след Съединението през 1885г. Пазарджик става окръжие и обхваща пет околии Ихтиманска, Копривщенска, Татарпазарджишка, Панагюрска и Пещерска. От 1901-1959г. Пазарджишка околия е териториална единица най-напред от област Пловдив, а по-късно от окръг Пловдив. 1959-1987, страната ни е разделена на 30 окръга и Пазарджишкият е един от тях. От 1987 до 1998, България има девет области и Пазарджишки окръг попада в област Пловдив заедно с окръг Смолян.
С Указ №1 от 05.01.1999г. на Президента на Република България са утвърдени границите и административните центрове на области и общини. Област с административен център град Пазарджик включва общините: Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичево, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември и Стрелча;
В административно отношение днес Пазарджишка област се състои от 11 самоуправляващи се общини, които включват общо 117 населени места и 96 кметства, разположени на територия 4458 кв. км., представляващо 4% от територията на страната.